Недялко Славов: Много далече отидохме в безумието.

Имам нужда от друг свят. От чиста сетивност. От светлина от дъжд, от светлина от сняг, от светлина на житна нива, от ръка, събираща трохите по масата, за да ги подели с птиците, от босо ходене, от жарава на роса, от първобитни мириси на папрат, от глъч на детска градина, от настройване на телесната ми вибрация на 432 херца, от свободно, некомандно дишане и мислене.