Как България попадна в една линия с Унгария и Словакия по казуса „Путин“?

Този ход е опит за запазване на съмнителен „неутралитет“ в момент, когато глобалните баланси са разклатени, а Вашингтон търси бързи и удобни мирни изходи.

България остана в лагера на малцинството в Европейския съюз и изпрати сигнал, че не събира смелост да бъде сред инициаторите на персонални наказателни процедури срещу руския президент. Подобно поведение неминуемо дистанцира София от ядрото на западните съюзници.

Тази пасивност на българската дипломация вероятно е плод на цинична калкулация на рисковете. Тя включва както страх от вътрешнополитически трусове, така и опасения от гнева на Кремъл при евентуална промяна в международната обстановка.

Макар списъкът на държавите в трибунала да остава формално отворен, моментният отказ на София да подкрепи резолюцията разкрива пълен дефицит на консенсус по въпроса за персоналната вина на руското ръководство.

По-голямата част от континента вижда в този трибунал точката, от която няма връщане в борбата за справедливост, но България избра ролята на предпазлив наблюдател.

Така страната ни се озова в неудобната позиция на съюзник, който подкрепя европейските ценности само на думи, но бяга от отговорност, щом дойде ред за директна юридическа конфронтация с фигурата на Путин.