О. Орлинов: Книгите на Солженицин са ценени заради политическия им заряд

Потърсихме поета Орлин Орлинов по повод смъртта на писателя, драматурга и дисидента Александър Солженицин. Заради своя разказ „Един ден от живота на Иван Денисович”, в който описва преживяванията си в сталинските лагери, през 1974 г. той е заклеймен, отнето му е съветското гражданство и е принуден да напусне родината си, тъй като с политическите си идеи е в дисонанс с КПСС. Реакциите не закъсняват и в България. Съюзът на българските писатели, с председател акад. Пантелей Зарев, също анатемосва Солженицин със специална декларация. През 1990 г. обаче с указ на президента Михаил Горбачов писателят е реабилитиран и гражданството му е върнато и той се завръща в Русия. Две години по-късно, същият този Съюз на българските писатели, но вече с друг председател, връчва на Солженицин Ботевска награда. По стечение на обстоятелствата поетът Орлин Орлинов не се е подписал под декларациите нито през 1974 г., нито през 1992 г., но според него и двете решения на СБП са били правилни.

-Г-н Орлинов, след издаването на Солженициновия разказ „Един ден от живота на Иван Денисович” и след открития ръкопис на книгата „Архипелагът ГУЛАГ” през 1974 г. е отнето съветското гражданство на писателя. СБП тогава също побърза да го заклейми. Вие бяхте ли сред хората, които се подписаха за това?

-Не съм бил в съюза на писателите по онова време, не искам да се оправдавам или да излизам от ситуацията, но тогава бях в провинцията. Смятам обаче, че тогавашната постъпка е съвсем логична и нормална за онова време и обстоятелствата, които са го съпровождали. Не можеше да е другояче. Точно тогава течеше безмилостно Студената война. Да се обърнеш срещу една държава, срещу един строй за това, че си бил в концлагер, беше непростимо... А другите, които не са били, те какво да правят? Да отидат доброволно ли? Все едно да кажете, че щом аз или Слав Хр. Караславов не сме били пратени в концлагери, сме по-малко честни от Георги Марков.

-Беше ли оказан натиск над писателите за заклеймяването на Солженицин в България?

-Имаше, но над някои. Други се подписаха по свое желание и съвест. Не мога да ви кажа в момента имена, тъй като оттогава са изминали 34 години.

Тук искам да обърна сериозно внимание на това, че литературната стойност не винаги отговаря на желанието да сме политически правдиви. Литературата е много специално нещо. При Солженицин има едно голямо разминаване между голямата постъпка и литературния резултат. Нито „Един ден от живота на Иван Денисович”, нито „Архипелагът ГУЛАГ” са от нивото на Лев Толстой или Чехов. Те се превръщат в ценена литература на Запад заради техния политически заряд, а не заради художествените си качества.

-Вие бяхте ли сред онези писатели през 1992 г., които му връчиха Ботевска награда?

-Не, тогава също не съм се занимавал с тези неща. Ситуацията беше променена. Нямаше натиск върху писателите, така че всеки се е подписал на своя отговорност за Ботевската награда. 

Въпросите зададе Васил Василев