Поетът Николай Милчев каза, че не си правя равносметка в края на годината, защото прави това непрекъснато. Той изтъкна смисълът от саморефлексията, като посочи, че е важно да се чуваме помежду си, за да можем пълноценно да си взаимодействаме като общество и да решаваме проблемите си: "Китовете в океана се чуват от единия край до другия, а ние не можем да се чуваме от толкова близо".

Според Милчев друг ключов проблем на българите е как ще оцелеем не само като хора, но и духовно, защото въпреки трудностите човек се нуждае от извисяване. Николай Милчев коментира: "Мишката цял живот се бори за сиренето и накрая капанът щраква".

Пред БНР поетът сподели: "От малък обичам да стоя пред огледало, но не защото съм суетен. Когато за първи път застанах пред огледалото и се огледах от глава до пети, осъзнах, че съм някакъв друг човек от това, което съм си представял. Гледах се и не можех да повярвам, че съзнанието, което движи това тяло и говори, се е събрало в това, което виждам в огледалото. Разбрах, че съм по-голям от това, което съм си представял. Това много ме натъжи".

По думите на поета времето бърза и огледалата са пред очите ни и виждаме, че остаряваме, но трябва да съхраняваме мислите, че денят е прекрасен и човекът до нас е добър.