Държавите, които попадат под подобна процедура, получават конкретни срокове и изисквания за фискални мерки с цел стабилизиране на публичните си финанси. При липса на достатъчен напредък Брюксел може да засили натиска чрез официални предупреждения – а за страните от еврозоната са предвидени и финансови наказания, включително глоби или задължителни депозити с лихва.

Финландия отчете бюджетен дефицит от 4,4% от БВП през 2024 г. и 4,3% през 2025 г. Макар тези нива да са по-ниски в сравнение с някои други държави в блока, те остават значително над целта от 3%. Финансовите министри посочват, че повишените разходи за отбрана, свързани с подготовката на страната за евентуална руска заплаха, не са достатъчно обяснение за мащаба на дефицита. Затова настояват Финландия да предприеме реални и ефективни действия и до 30 април 2026 г. да представи конкретен пакет от мерки за намаляване на бюджетния недостиг.

Планираното свиване на дефицита ще бъде постигнато основно чрез строг контрол върху нетните държавни разходи. За целта ще бъдат въведени ограничения за допустимия им ръст през следващите години. Според изискванията на Съвета общият номинален темп на нарастване на нетните разходи не трябва да надхвърля 2,5% през 2026 г., 4,1% през 2027 г. и 5,9% през 2028 г.