Новината беше обявена след разговори в Париж между френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Фридрих Мерц, украинския президент Володимир Зеленски и британския премиер Киър Стармър.

 

Макрон заяви, че ученията ще покажат, че коалицията е „готова, решителна и надеждна – по суша, във въздуха и по море“. По думите му многонационалните сили за Украйна вече са подготвени за разполагане, а предстоящите маневри ще проверят оперативните планове за тяхното действие.

 

Силите бяха представени по-рано тази година като бъдеща гаранция за сигурността на Украйна при евентуално мирно споразумение. Те няма да участват в бойни действия, а ще подпомагат украинските въоръжени сили чрез обучение, логистична подкрепа и гарантиране на сигурността във въздушното пространство и морските зони.

 

Френският президент потвърди и намерението на Париж да достави на Украйна допълнителни военни системи.

 

„Подкрепата за Украйна е инвестиция в нашата собствена сигурност“, заяви Макрон. Той предупреди, че онези, които смятат, че войната ще спре на украинската граница, ако Киев бъде оставен без подкрепа, се заблуждават.

 

Според полския премиер Доналд Туск първите учения на военнослужещи от страните в Коалицията на желаещите ще се проведат през септември в Полша. В тях ще участват подразделения от Франция и Великобритания.

 

България остава извън инициативата


Докато коалицията преминава към практическа подготовка на бъдещите сили, България няма да се включи в нея.

След срещата в Париж министър-председателят Румен Радев съобщи, че лично е получил покана от президента Еманюел Макрон за участие на България в Коалицията на желаещите, но страната ни е отказала.

 

„Ние не участваме в коалиция, която настоява за продължаваща финансова и военна помощ за Украйна“, заяви Радев.

По думите му България смята, че решението на войната не може да бъде постигнато чрез продължаване на военните действия.

 

„Решението на този конфликт не е в неговото удължаване с военни средства, а в силна дипломатическа мисия, която да сложи най-после край на ескалацията“, каза още премиерът.

 

Той уточни, че на срещата е имало и други държавни и правителствени ръководители, които са получили покани, но също не участват в инициативата.

 

За антиракетната коалиция и санкциите срещу Русия


Попитан дали България проявява интерес към новата европейска инициатива за противовъздушна и противоракетна отбрана, Радев подчерта, че решенията, свързани с колективната сигурност на страната, се вземат в рамките на НАТО и Европейския съюз.

 

„Предложения и идеи сме виждали много, но решенията се вземат в друг формат и България участва активно във всички тези формати“, посочи той.

 

Министър-председателят коментира и 21-вия пакет санкции на Европейския съюз срещу Русия. По думите му София е настояла конкретно физическо лице да бъде премахнато от санкционния списък заради значението му за безопасното функциониране на софийското метро.

 

„България заяви открито своите резерви и беше готова да наложи вето на целия пакет, ако тези лица не бъдат извадени от списъка. Видяхте, че те бяха извадени“, каза Радев и определи това като пример за защита на националния интерес в рамките на Европейския съюз.

 

Според него е необходимо да бъде направена оценка на ефективността на санкциите срещу Русия.

 

„Когато налагаме 21-ви пакет санкции, трябва да си зададем въпроса защо стигаме дотук и какво става с предишните 20 пакета санкции. Явно те не постигат целта. Санкциите трябва да бъдат структурирани така, че преди всичко да не вредят на държавите, които ги налагат“, заяви той.

 

Решението на Румен Радев поставя България извън инициативата в момент, когато част от водещите европейски държави преминават от политически декларации към конкретна военна подготовка в подкрепа на Украйна.