Това не е техническа повреда, а част от операция, която помага на петролните държави от Персийския залив да продължат износа въпреки войната с Иран. Танкерите преминават през Ормуз през нощта с изключени AIS транспондери и под охраната на американски военни кораби. Целта е да се намали рискът от ирански атаки.
Според CNN подобни „айни преминавания през Ормузкия проток вече са важна част от петролния трафик през протока. Именно те са сред причините огромният срив в доставките да не доведе до още по-рязък скок на световните цени на петрола.
Танкерите „изчезват“ в Ормуз
Саудитски, кувейтски, катарски и емирски петролни компании наемат танкери, които прекосяват Ормуз с изключени транспондери. След това те достигат Оманския залив и прехвърлят товара си на други кораби. Те поемат петрола към клиентите в Азия, а първите танкери се връщат обратно в Персийския залив.
Така голяма част от риска вече не се поема от обичайните търговски превозвачи. Той се прехвърля към производителите на петрол и към американските сили, които осигуряват преминаването.
Американското министерство на енергетиката оценява реалния петролен трафик през Ормуз на между 8 и 9 млн. барела дневно. Това е приблизително два пъти повече от количествата, които могат да бъдат отчетени само чрез данните от транспондерите на корабите.
CNN съобщава, че е наблюдавала повече от дузина прехвърляния на петрол от кораб на кораб в Оманския залив само за два дни. След това танкерите са продължили към Китай, Тайван, Южна Корея, Филипините, Виетнам и Тайланд.
Около 80% от трафика остава невидим за AIS
Според данни на Kpler около 80% от трафика през Ормуз през последните две седмици е преминавал в „тъмен“ режим. Корабите се движат близо до бреговете на Оман и възможно най-далеч от Иран.
Това обаче не ги прави невидими. Радарите и сателитите продължават да засичат плавателните съдове. Допълнителен проблем са смущенията на GPS сигналите в региона.
Историята на Kiku показва как работи схемата. След преминаването през протока корабът се появява край Фуджейра в Обединените арабски емирства. Там застава до друг супертанкер – Nave Electron. Двата кораба остават един до друг около седмица, докато петролът бъде прехвърлен.
След това Nave Electron отплава натоварен към китайското пристанище Нинбо. Kiku остава край Фуджейра, а на 14 август отново изключва транспондера си. Ден по-късно сигналът му се появява в Персийския залив. Танкерът вече се връща към Катар.
Петролът намира други пътища
„Тъмните“ преминавания са само една част от усилията за заобикаляне на кризата в Ормуз.
Саудитска Арабия е пренасочила около 5 млн. барела дневно през своя петролопровод Изток–Запад до пристанището Янбу на Червено море. Други производители в Близкия изток успяват да пренасочат още около 2 млн. барела дневно извън Ормузкия проток.
Добивът се увеличава и извън региона. Бразилия, Гвиана и Венецуела заедно са добавили повече от 1 млн. барела дневно. САЩ също са увеличили предлагането с няколкостотин хиляди барела дневно.
Вашингтон междувременно е освободил 400 млн. барела от стратегическия си петролен резерв. Китай също използва огромните си запаси и едновременно е намалил вноса. Високите цени пък свиват световното потребление.
Комбинацията от тези мерки обяснява защо пазарът засега успява да компенсира част от един от най-тежките шокове при петролните доставки.
Решението обаче е временно
Цената на тази устойчивост става все по-висока. Според CNN през войната световните петролни запаси са намалели с до 1,9 млрд. барела. Американските аварийни резерви са на най-ниските си равнища от началото на 80-те години.
Ако доставките и търсенето се стабилизират, запасите ще трябва отново да бъдат попълнени. Ако кризата продължи, резервите могат да намалеят до нива, при които вече няма да могат да компенсират липсващите доставки. Тогава значително по-високите цени може да се окажат единственият механизъм за ограничаване на търсенето.
Проблемите вече се усещат особено силно при горивата. Войната с Иран е засегнала рафинерии в Близкия изток. Русия също изпитва проблеми с преработката след украинските удари с дронове по руски рафинерии и е ограничила износа заради недостига на вътрешния пазар.
Китай също ограничава износа на преработени горива. Така все по-голяма част от натоварването пада върху американските рафинерии по крайбрежието на Мексиканския залив.
Недостигът на капацитет вече държи цените на бензина, дизела и авиационното гориво необичайно високи спрямо цената на суровия петрол.
Междувременно петролът постепенно се приближава към границата от 100 долара за барел. Но „скритите“ танкери, алтернативните маршрути, увеличеният добив и използването на стратегически резерви засега не позволяват на цената да достигне равнищата, от които пазарите се опасяваха в началото на кризата.
Това обаче е начин да се спечели време, а не трайно решение. Докато няма политически изход от войната и устойчив режим за корабоплаването през Ормуз, световният петролен пазар ще продължи да зависи от скъпи, рискови и понякога невидими за системите за проследяване маршрути.
