Това е „Балтийският път“ – историческа мирна демонстрация в Европа през XX век и символ на стремежа на трите държави към възстановяване на независимостта им. ЮНЕСКО определя акцията като уникална мирна демонстрация, обединила трите народа в борбата им за свобода.

 

Но датата не е избрана случайно.

 

50 години след тайното споразумение


На същия ден през 1939 г. нацистка Германия и Съветският съюз подписват пакта „Молотов-Рибентроп“ – договор за ненападение, придружен от таен протокол, който разделя части от Източна Европа на сфери на влияние.

 

Именно този таен протокол е от ключово значение за съдбата на балтийските държави. Впоследствие СССР установява контрол над Литва, Латвия и Естония, а през 1940 г. те са включени в Съветския съюз.

 

Половин век по-късно милиони хора излизат на улиците, за да кажат, че тази история не трябва да бъде забравена.

 

„Балтийският път“ е не просто протест срещу Москва. Той е протест срещу заличаването на историческата памет.

 

Участниците настояват за признаване на секретните договорености и за правото на балтийските народи сами да определят бъдещето си.

 

Когато хората превръщат телата си в граница


В определен час участниците застават по пътищата и се хващат за ръце.

 

 

От Талин през Рига до Вилнюс хората образуват непрекъсната човешка верига. Но зад тази впечатляваща картина стои внимателно организирано политическо послание.

 

Движенията за независимост в трите републики – „Рахварине Ринде“ в Естония, Народният фронт на Латвия и „Саюдис“ в Литва – действат заедно.

 

Хората носят национални знамена, пеят и настояват за свобода. Самият жест е прост: да застанеш до човека до теб и да покажеш, че никой не е сам.

 

Мащабът на демонстрацията е огромен. Около два милиона души се включват в акцията в трите републики, чието население по онова време е общо около осем милиона души.

 

 

Москва вече не може да твърди, че са само шепа недоволни


„Балтийският път“ идва в момент, когато съветската система започва да се разклаща.

 

Политиката на Михаил Горбачов за перестройка и гласност отваря пространство за все по-смели обществени движения. В балтийските републики обаче исканията постепенно надхвърлят идеята за реформиране на СССР.

Все повече хора говорят за възстановяване на независимостта, а не просто за по-голяма автономия.

 

Демонстрацията показва мащаба на обществената подкрепа.

 

И има още един важен резултат.

 

През декември 1989 г. Конгресът на народните депутати на СССР признава, че тайният протокол към пакта „Молотов-Рибентроп“ е съществувал, и го осъжда. Така едно от ключовите исторически основания на балтийските движения получава официално признание от самата съветска власт.

 

От човешката верига до независимостта


„Балтийският път“ сам по себе си не освобождава трите държави. Но той се превръща в повратен момент в процеса, който две години по-късно ще доведе до възстановяването на независимостта им.

 

Литва обявява възстановяване на независимостта си през март 1990 г. Латвия и Естония предприемат сходни стъпки.

Москва не приема лесно този процес. През януари 1991 г. съветските сили използват сила във Вилнюс. При щурма на телевизионната кула загиват 14 души.

 

Но вече е ясно, че връщане назад трудно може да има.

 

През август 1991 г., след провала на опита за преврат срещу Горбачов, Литва, Латвия и Естония получават международно признание на възстановената си независимост. С разпадането на СССР в края на същата година съветската власт в балтийските държави окончателно остава в миналото.

 

Един от най-силните символи на мирната съпротива


Днес „Балтийският път“ е много повече от фотография на милиони хора, хванати за ръце.

 

Той е символ на това как масова, организирана и мирна гражданска съпротива може да се превърне в политическа сила.

Документите, свързани с демонстрацията, са включени от ЮНЕСКО в програмата „Паметта на света“. Организацията определя наследството на „Балтийския път“ като свидетелство за 600-километровата човешка верига, създадена на 23 август 1989 г. – точно 50 години след германско-съветския пакт и тайния му протокол.

 

И може би именно затова 23 август има толкова силно значение в съвременната европейска памет.

 

Европейският парламент определя датата като Ден за възпоменание на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими. В резолюцията си от 2009 г. парламентът подчертава необходимостта престъпленията на тоталитарните режими да бъдат помнени и осъдени, независимо от идеологическия им произход.

 

Историята на „Балтийския път“ обаче остава запомнена не само заради това, което хората казват.

 

А заради начина, по който го казват.

 

Без оръжия. Без барикади. Само два милиона души, които се хващат за ръце – и показват на Москва, че една държава може да владее територия, но не и да държи завинаги една нация за ръка.