Случаят „Мавродиев“ е показателен как са вземани решения за най-големите кредити в ББР

Екстрадицията на бившия шеф на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев днес връща на дневен ред въпросите около отпускането на стотици милиони левове кредити, концентрацията на ресурс в ограничен кръг компании и възможното политическо влияние върху управлението на държавната банка. Стефан Антонов и Петър Илиев твърдят, че случаят далеч не се изчерпва с един конкретен заем, а поставя по-широкия въпрос за начина, по който през годините са вземани решения за най-големите кредити в ББР и доколко е възможно да бъде потърсена наказателна отговорност за тях.

 

Според Петър Илиев най-известните спорни кредити от периода на управление на Мавродиев са два. Единият е заемът за дружеството „Свети Георги“, създадено за събиране на вземания, което през 2019 г. получава финансиране от около 75 милиона лева. Макар кредитът да е определян като проблемен, по думите на Илиев той продължава да се обслужва, макар и трудно.

 

Другият, значително по-голям заем, е отпуснат на компанията „Роудуей Кънстракшън“ за придобиването на „Пътстройинженеринг“, дружество, свързвано с Румен Гайтански. По думите на Илиев кредитът не е бил необезпечен, но обезпечението му е било със спорна стойност. По-късно се оказало, че реалната стойност на активите е многократно по-ниска от размера на отпуснатото финансиране. Кредитът е бил провизиран и отчетен като загуба от банката.

 

Стефан Антонов определи схемата като сходна с модели, познати от казуса КТБ. Според него проблемът не е само в размера на кредита, а в начина, по който е било структурирано обезпечението. Той обясни, че основен актив на придобиваното дружество е била концесия, която впоследствие е била прехвърлена, оставяйки обезпечението практически без реално покритие. По думите му заемът е бил конструиран така, че две години да не се появят формални признаци на проблем, тъй като е включвал гратисен период за погасяване.

 

Журналистите повдигнаха и въпроса за концентрацията на кредити в ББР. Антонов припомни, че първоначалната идея на банката е била да подпомага бизнеса чрез кредитни линии към търговските банки, а не чрез директно кредитиране. Той каза, че още преди 2013 г. около 75% от директните кредити са били насочени към 20 икономически групи, а през 2017 г. този дял е достигнал 99%. Според него обаче самият факт, че голяма част от ресурса е концентриран в ограничен кръг компании, не означава автоматично нарушение. Той подчерта, че банката е разполагала със значителна ликвидност и е имала задача не само да подпомага малкия бизнес, но и стратегически отрасли на икономиката. Но около големите кредити неизменно са съществували съмнения за политическо влияние.

 

За т.нар. „политически кредити“ Петър Илиев заяви, че такива могат да бъдат определени заемите за компании, свързани пряко или косвено с влиятелни политически фигури, независимо дали средствата са използвани за реална стопанска дейност. И двамата журналисти подчертаха, че управлението на ББР винаги е било тясно обвързано с решения на изпълнителната власт, тъй като държавата е принципал на банката чрез ресорните министри и назначаваните от тях надзорни органи.

 

Двамата коментираха и перспективите пред наказателното производство срещу Мавродиев. Илиев отбеляза, че първоначално обвинението е било по текстове за престъпление по служба, които традиционно трудно се прилагат спрямо банкови ръководители. Според него доказването на длъжностно присвояване в особено големи размери ще изисква прокуратурата да установи конкретно лично облагодетелстване или участие в схема за присвояване на средства.

 

Антонов повдигна въпроса дали фокусът на разследването не е прекалено ограничен до един конкретен кредит. Според него по-важно би било да се анализират всички големи необслужвани кредити в историята на ББР, условията при които са били отпуснати, както и лицата, участвали в одобряването им. Той подчерта, че решенията за подобни заеми преминават през няколко нива на контрол – кредитни експерти, риск-анализатори, изпълнителни директори и надзорен съвет.

 

Според двамата журналисти разследването може да даде по-пълна картина за начина, по който са отпускани големи кредити от държавната банка през годините. Именно прозрачността около проблемните заеми и политическите зависимости би дала отговор на въпроса дали става дума за лоши бизнес решения, за поемане на прекомерен риск или за умишлено насочване на публичен ресурс към определени икономически и политически кръгове.

 

Стоян Мавродиев беше задържан на 4 юни в Белград след международно издирване, продължило близо две години. Българската прокуратура го разследва по дело, свързано с кредит от близо 150 млн. лева, отпуснат от ББР. По същото разследване обвинение беше повдигнато и на бизнесмена Румен Гайтански.Днес Стоян Мавродиев ще бъде екстрадиран от Сърбия в България, като се очаква той да бъде отведен в ареста на Националната следствена служба, където обвинението ще му бъде предявено лично. Съгласно процедурата, ако бъде задържан с прокурорско постановление, в срок до 72 часа той трябва да бъде изправен пред Софийския градски съд, който ще се произнесе по искането за определяне на мярка за неотклонение.