40% от родната икономика е била в сивия сектор през 2010г

Данните бяха представени от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АЕКБ) и КНСБ по време на пресконференция, на която присъстваха доц. Емилия Ченгелова, доц. Стефан Петранов, Марияна Цуцекова, зам.-председателят на УС на АИКБ Никола Зикатинов, вицепрезидентът на КНСБ Николай Ненков и Милена Ангелова - ръководител на проекта и главен секретар на АИКБ.

Проучването показва, че според служителите и работниците, делът на сивата икономика е 48.6%, а според населението - делът й е 58 на сто.

Заплащане на ръка, неплащане на пълния размер на данъци и осигуровки и нелоялната конкуренция са сред най-честите прояви на неформална икономика в страната, сочат още данните от проучването, представени от доц. Емилия Ченгелова.
Според анкетираните участници в проучванията основните вреди, които изрядните работодатели понасят от сивия сектор са по-ниската рентабилност, загуба на пазарни позиции и загуба на персонал.

Регионалните измерения на сивия сектор са различни. Според населението Бургас, Монтана, Плевен, Габрово, Пазарджик, Русе и Варна са градовете у нас, които генерират най-висок дял сива икономика у нас. Доц. Емилия Ченгелова уточни, че за последните 5 г. пък изследването показва, че Монтана е с най-висок дял на сивата икономика - 62.5%, следва Бургас с 61,3%, Ямбол с 61,1%. В столицата този процент е 41,3%, а най-нисък е делът на сенчестата икономика в Кърджали - 34,2%.
При анализ на 11 изследвани бранша, социолозите установяват, че според работодателите най-високи нива на сива икономика има в браншовете полиграфия, информационни технологии, електротехника, електроника и туризъм. Нивата на сива икономика в тези области достига до 60%. На следващо място с дял между 21 и 50% сива икономика са браншовете машиностроене, инфраструктурно строителство, млекопреработка, пощенски услуги, парфюмерия и козметика.

Според проучването факторите за появата и разпространението на неформалната или сенчеста икономика основно са няколко. На първо място това е цялостната политика на държавата за регулиране на бизнес средата, лутането между неолиберална пазарна доктрина и командно-рестриктивни подходи, както и липсата на последователност в приоритетите и подходите към създаването на макросреда.

Освен това от данните става ясно, че държавата е абдикирала от контролните си функции. Несъвършенствата, пропуските и "вратичките" в законодателството също са един от основните фактори, определящи размера на сивата икономика. Сред останалите фактори са неефективността на съдебната система, ниската ефективност на разследващите органи, високите нива на корупция сред държавната и общинската администрация и ниския жизнен стандарт на населението.

Николай Ненков подчерта, че резултатите от изследването са имали за цел максимално да се доближат до реалните стойности на сивата икономика у нас. Той изтъкна, че сенчестият бизнес нанася тежък удар както върху коректните работодателски организации, така и върху финансовите ресурси на държавата и самите работници. По думите му, хората постепенно осъзнават, че като работещи в сивата икономика губят дългосрочни осигурителни права за сметка на временните материални придобивки.

Милена Ангелова от своя страна уточни, че проектът е дългосрочен и продължава до 2013 г. До изтичането на този срок въз основа на всички анализи и проучвания трябва да бъдат предложени законодателни промени, предвижда се да бъдат проведени дискусии, професионални консултации и серия от обществени информационни кампании.