Промяната е значителна спрямо предходното десетилетие. През 2015 г. покупателната способност на българите е била под 50% от средната за ЕС. Година по-късно тя преминава границата от 50%, след което се задържа между 50 и 60% в продължение на шест години. Впоследствие надхвърля 60% и вече се приближава до 70%.
Ръстът на възнагражденията също е значителен. През 2004 г. средната месечна заплата в България е била под 200 евро, докато средната за ЕС е била около десет пъти по-висока. Десет години по-късно българското възнаграждение вече достига около 500 евро, а през 2024 г. средната месечна заплата у нас е 1282 евро, според данните на Евростат. Така разликата със средното европейско възнаграждение вече е по-малко от три пъти.
Румъния е единствената страна в ЕС с по-голям ръст на заплатите за този период – седем пъти. Средното месечно възнаграждение там вече достига 1760 евро. В челната петица по увеличение са още Литва, Латвия и Естония, където заплатите са нараснали приблизително четири до пет пъти.
На обратния полюс е Гърция. За две десетилетия средната заплата там се е увеличила само със 7% – от около 1400 до 1500 евро. В Италия ръстът е 39% – от 2000 до 2800 евро.
Въпреки отчетливото повишение на доходите усещането за промяна сред хората остава различно. Част от българите смятат, че по-високите заплати са били до голяма степен компенсирани от поскъпването на стоките и услугите, докато други отчитат, че стандартът на живот постепенно се подобрява.
