EК: България изостава в усвояване на еврофондовете

Документът прави технически преглед на всички действащи програми на ЕС в България и Румнъния от датата на приемането им (1 януари 2007 г.) до 31 юли 2009. Европейският парламент поиска изготвянето на този доклад през април, след като комисията реши да замрази 500 млрд. евро заради измами и корупция.

От документа става ясно, че същите проблеми, довели до блокирането на средства по предприсъединителните фондове през 2008 г., се срещат и при усвояването на парите по структурните фондове, които България започна да получава след присъединяването към ЕС. Като такива се посочват конфликтът на интереси, потулването на нарушенията и измамите, както и неефективен надзор на управлението на фондовете.

Размерът на усвоените европейските фондове в България е сравнително нисък - само една трета (488 млн. евро) от общо 1.3 млрд. евро по предприсъединителни фондове ИСПА, ФАР и САПАРД. 109 млн. евро са все още замразени, а 260 млн. евро са загубени окончателно заради изтичането на ФАР.

Румъния се справя много по-добре от нас - тя не е усвоила само 169 млн. евро от общо 3 млрд., с които е разполагала от предприсъединителните програми.

Неизползваните по програма ФАР средства от 260 млн. евро са натрупани за последните 11 години – период, който обхваща работата на три правителства, каза на пресконференция днес по повод данните в доклада депутатът от Коалиция за България и бивш вицепремиер по усвояването на средствата от еврофондовете Меглена Плугчиева.

Миналата година през юли излезе изключително критичния доклад на ЕК и санкцията за замразяване на средствата по ФАР, ИСПА и САПАРД, а този доклад е оценката на комисията за дейността една година по-късно, обясни Плугчиева.

По думите й в доклада на ЕК са отчетени промените в законодателството, както и факта, че българската страна е взела мерки по всички дадени препоръки. Докладът е добра оценка за работата по еврофондовете на България, заяви Плугчиева.

България е извела поуки и е изпълнила ангажиментите си. Този доклад е добър повод да говорим за това и да възстановим доброто си име в ЕС, добави Плугчиева.

Плугчиева посочи, че не подкрепя идеята на правителството да се водят разговор с Европейската комисия за удължаване на срока по програма ИСПА.

Това е възможно едва, когато ние покажем достатъчен прогрес по изпълнението на проектите по ИСПА,а не предварително да кажем, че имаме забавяне и да искаме удължаване на срока, каза тя. Една година по-рано да искаш удължаване на ИСПА е абсолютно неправилно като тактика, комисията няма да го приеме, а това ще даде и сигнал към фирмите изпълнителки, че както и да работят, срокът ще бъде удължен, добави Плугчиева.

По думите й е добре да се водят разговори за удължаването на срока за усвояването на средствата по Шенген, защото материята е доста специфична. Там на нас не ни достига експертиза. Надявам се ЕК да прояви разбиране, каза Плугчиева.