България в златната среда по усвояване на европари

През 2011 г. Европейската комисия е възстановила на България толкова средства, колкото за периода 2007 – 2010 г., заяви Дончев. Той уточни, че страната е могла да направи още по-добро постижение и затова казва, че данните за 2011 г. са добри, а не отлични.

Министър Дончев участва в конференция, посветена на подготовката на страната за новия програмен период на еврофинасиране.

По Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд се движим по-скоро до средните европейски темпове, при условие, че страната тръгна от дъното, каза министър Дончев. Той посочи, че близо 1.5 млрд лева са платени. Близо до тази сума са възстановените от Брюксел суми, което е добро постижение в сравнение с предишните периоди.

Към момента България е договорила 66% от 15.6 млрд. лв. От тях разплатени са 20%, а са възстановени от Брюксел 15%, каза Дончев.

Той припомни думите на еврокомисаря по регионална политика Йоханес Хан, който преди дни каза, че България се справя все по-добре с усвояването на евросредствата и успява в последната година да навакса изоставането от предишните години.

Амбицията е до средата на 2013 г. България да е готова с партньорския договор и с разработени текстове на оперативните програми. Те трябва да определят за какво и как до 2020 г. ще бъдат изразходвани 16.5 млрд. лева само европейско финансиране, каза Дончев. За сравнение евросредствата за периода 2007 – 2013 г. са 13 млн. лв.

От тях не по-малко от 4 млрд. лева през следващия програмен период ще бъдат за малките и средни предприятия и за иновации, съобщи министърът.

Очакваме 30% от финансовата рамка да бъде по Кохезионния фонд, което означава инвестиции в "тежка инфраструктура" - пътища, железници и воден сектор, каза Дончев. Той очаква за сектор “Транспорт” парите да са не по-малко от 5 – 5.5 млрд. лева.

Дейвид Суит, експерт от Генерална дирекция по регионална политика съобщи, че по Кохезионния фонд и по Фонда за регионално развитие се очаква еврофинасирането за България да бъде 85% от стойността на проекта, а по програмите за териториално сътрудничество – 75%. България обаче настоява съфинансирането на проектите да бъде намалено до 5%

Суит препоръча страната ни да заложи в приоритетите за следващото еврофинасиране - научна дейност, информационните и комуникационните технологии, насърчаване на конкурентоспособността на малките и средни предприятия.