Бербери отварят дома си в пустинята за българи

С колегите от Професия турист тръгваме през нея. Колкото по-навътре навлизаме, толкова по-рядка е растителността, а пясъкът става по-пухкав и ситен.

Но пустинята не е пуста. Тя е дом на много хора и животни. Тук живее коренното население на страната – берберите. На пръв поглед домовете им не се различават в пустинния пейзаж. Но ако се загледате по-внимателно, има цели села.

Уловията за живот са примитивни. В специални хранилища се събира дъждовна вода, която се използва за пиене, готвене и миене.

Малко бербери обаче ще отворят дома си за външни хора. Те предпочитат да водят по-консервативен и уединен живот, далеч от съвременните удобства. Не, защото не могат, а защото не искат да са част от тях.

Решила да добави някой динар към скромния си бюджет, нашата домакиня ни посреща с широка усмивка, току-що изпечен хляб, вкусен зехтин и мед. Зърното за питката се смила на ръка между тежки камъни, а след това се изпича на пещ. Жената реши да ни покаже и традиционните одежди в региона и облече двама ентусиасти от групата ни.

Не е ясно кога берберите са започнали да издълбават своите жилища в меката глина, но са ги направили изключително функционални. Стените са много дебели, за да изолират от парещите слънчеви лъчи и студените нощи. До самата къща се стига през дълъг тунел, залостван с тежка врата. По стените са наредени различни инструменти и приспособления от ежедневния им живот. Тунелът води до откритото пространство на вътрешния двор, приличащо на голям кладенец. Около двора са издълбани стаите. Те са обзаведени с оскъдна покъщнина, само най-необходимото.

Берберите наричат себе си „свободни хора“. Наистина трябва да имаш силен и свободен дух, за да кръстосваш и обитаваш трудно достъпни пустинни местности. Но не са толкова свободни в своето общество. При берберите има строга йерархия, тайни знаци, с които те общуват и мистични символи, които са изрисували по телата си. Някои от тях означават социален статус, семейно положение, родова принадлежност - сякаш паспорт върху кожата им.

Районът, в който живеят, се нарича Матмата. Той добива световна слава не с подземните домове на берберите, а като родното място на Люк Скайуокър от поредицата „Междузведни войни“. Някои от къщите наоколо са пригодени за хотели и може да се отсяда в тях. Стига да поискате да станете част от лунния пейзаж наоколо и да поживеете няколко дни като берберите.

Вечерта завършва с уникално лазарно шоу. Казват, че това е една от най-грандиозните шоу-аткракции в цяла Африка. Комплексът, в който вечеряме, е огромен. Има сцени вътре и отвън. Специално построен анфитеатър, крепостни стени и изкуствено езеро са бъдат само част от декорите тази вечер.

Първата част от шоуто ни представя традиционна сватба. Танците са задължителни, но има и гълтачи на огън, хора, които ходят по счупени стъкла или лежат на пирони.

След традиционната и вкусна вечеря, излизаме навън, за да гледаме лазарно шоу. То разказва историята на Тунис. Забранено е да се снима, но специално за Професия турист направиха лек компромис, като ни разрешиха да снимаме с телефон.

Тунис е завладяван 6 пъти. Основателката на Картаген е финикийска принцеса, дошла тук с хората си. Картаген бързо става преуспяваща и богата държава, благодарение морската търговия. Постепенно се налага и като първа политическа и икономическа сила сред финикийските народи в западната част на Средиземно море. Но идват варварите.

Римляните отдавна имали зъб на Картаген, който ги измества от челните позиции. Правят всичко възможно, за да го завладеят и накрая успяват.

На територията на Тунис стъпват и византийците, които разпространяват христовата вяра. Не след дълго се намесват арабите, които донасят и своята религия. След периоди на относително спокойствие и разрушителни нашествия през 16 в. Тунис е завладян от испанците, а по – късно включен в Османската империя. През 1881 г. Франция окупира Тунис и го превръща в своя колония. На 20 март 1956 г. Тунис получава пълна независимост.

Феерия от цветове, костюми, действия. Наистина грандиозно представление, което завладява зрителите.

Всичко това можете да видите в предаването Професия турист или да преживеете с програмите на ЕКВАТОР. Разходката ни в пустинята продължава и следващия път, когато ще нощуваме в оазис.