Реклама / Ads

7| 6470 |16.03.2012 БИЗНЕС & ТУРИЗЪМ

ДДС - сладката ябълка на раздора

.
Намалението на данъка не е икономически, а по-скоро политически проблем
Финансовият министър Симеон Дянков разпали страстите миналата седмица, че данъкът върху добавената стойност може да бъде намален с 2%, ако бюджетът за 2012 г. го позволи. Това според него ще стане на две стъпки с по 1%, т.е. от 20 на 19% и от 19 на 18%. По думите му промяната можело да бъде факт още през тази година. Кои са доводите  „За” и „Против” подобна стъпка в данъчната политика?

На първо място, е налице преизпълнение на приходите в бюджета за януари и февруари с около 200 млн. лв. Според експерти инкубационният период е февруари-март, когато става ясно дали постъпленията ще нарастват, или ще последва спад. Неслучайно финансист №1 заяви, че в момента се изчаква получаването на данните за изпълнението на бюджет`2012 за първите 3-4 месеца и през май ще се реши дали може още от тази година да се намали ставката по ДДС - „За”;

На второ място, намаляване на ДДС с 2% до 18 на сто ще катализира потребителското търсене поради „спадналите” със стотинки цени. Това обаче касае само ограничен кръг стоки, каквито са продуктите от първа необходимост, които са силно чувствителни и към малки ценови колебания. Това особено се отнася до пенсионерите и хората с най-ниски доходи - „За”. Обаче както е казал поетът, какво значат тук някакви си 2 стотинки по-малко на всяко левче от цената на стоката или услугата. Намаляване на цените би се наблюдавало, ако намаляването на ДДС ставката стане шоково с 10%  Подобен ефект бе налице в Турция, където потребителите почувстваха 10-процентно намаление на цените в магазините за хранителни стоки, след като влезе в сила понижаването от 18 на 85 на ДДС за хранителните продукти. Или както се изрази директно един браншовик, „Нищо няма да намалявам. Само ще си създавам главоболия с пренастройването на счетоводно-контролната система”. В подкрепа на тази теза са и думите на Мариан Колев, председател на Българската ритейл асоциация, който заяви, че не може да си представи някой търговец да свали цените заради падането на ДДС само с 1%, че дори и с 2%. Клиентите вече не се впечатляват от намаления с 20-30 на сто, какво остава за по-малко - „Против”;

На трето място, въвеждането на диференцирани ставки, примерно за хранителните продукти и лекарствата, ще стимулира също потреблението -„За”. Според Симеон Дянков „По европейските директиви е възможна диференцирана ставка за всяка страна в две категории. Ние имаме такава в туризма, но втора няма да има, докато съм финансов министър“. Намалената ставка би дала на съответния производител  възможности за източване каквито дава нулевата ставка при износа, при това без да има нужда да се заобикаля физическият контрол на митниците, т.е. дори веригата олеква с една брънка по-малко. Разбира се и при единна ставка в даден отрязък от времето такова право може да възникне при значително разминаване на разходите и приходите във времето. Нещо повече, както правилно казва Емил Хърсев, „не трябва да има различно ДДС за нищо, защото това е природата на косвения данък. Той действа най-добре, когато е един и унифициран” - „Против”;

На четвърто място, намалената ставка ще доведе до по-малко приходи в хазната. Според министър Дянков всеки 1% намалено ДДС носи около 700 млн. лева по-малко приходи в бюджета. Ако обаче се отчете слабото нарастване на потреблението, което ще вкара в бюджета около 150-200 млн. лв., то може да се говори за загуба от около 500 млн. лв. - „Против”;

На пето място, в условията на финансова криза и нарастващ дефицит в бюджета обикновено традиционните мерки са свързани с действия, водещи до увеличаването на приходите, т.е. повишаване на ДДС-то, а не неговото намаляване - „Против”. Неслучайно преди 3 години (началото на финансовата криза) българските работодателите обявиха, че като антикризисна мярка трябва да се увеличи ставката по ДДС от сегашните 20% на 22%. Това ще вкара близо 2 млрд. лв. допълнително в хазната, което ще позволи разходната част да не се орязва. Както се казва Блажени са вярващите  защото тези 2 млрд. са като онези емблематични 1 млрд. лв. източени чрез различните ДДС схеми;

На шесто място, намерението на финансовия министър Симеон Дянков да свали ДДС до 18% е в полза на монополистите на пазара, според председателя на ДСБ Иван Костов. Тази мярка може да даде ефект само ако има свободна конкуренция на пазара, но у нас такава няма - „Против”.

В крайна сметка се оказа, че ДДС-то е не толкова икономически, колкото политически проблем. Надцакването с екстравагантни предизборни идеи по време на криза, касаещи данъка върху добавената стойност, дано не стигне до онзи чиновнически гений, който преди 4 години искаше да се възстановява на данъкоплатците ДДС за покупки срещу касови бележки и фактури, като фискалните бонове първоначално щяха да се разиграват на томбола заради високите разходи по тяхното администриране и обработка.

Франция е пионерът
За първи път ДДС се начислява във Франция. Следващата страна, която въвежда този данък, е Бряг на слоновата кост. Едва в края на 60-те години и началото на 70-те  повечето западноевропейски страни започват да използват механизмите на този данък. В момента той се прилага в 136 държави. През 1967 година се поставя началото на изградената в рамките на Европейския съюз Обща система на ДДС. Тогава са приети два важни документа – Първата и Втората директива. Целта е да се уеднаквят основните принципи на ДДС-системата в ЕС. Най-важният европейски документ, очертаващ правната рамка на данъка върху добавената стойност, е Шестата директива на Съвета. С нея се хармонизират законодателствата на държавите членки, уреждащи ДДС. Следващата важна крачка е постигната през 1985 година с приемането на Бялата книга. Тогава за първи път се предлага принципът на облагане на стоките или услугите в държавата на произхода.

В началото на 90-те години общото европейско данъчно законодателство върви в посока на хармонизиране на ставките по ДДС. През 2000 година е приет друг ключов документ на Европейската комисия – Стратегия за подобряване на механизма на ДДС-системата във  вътрешния пазар. През 2006 година е приета нова Директива 2006/112/ЕС, която отменя действието на Шеста директива. През 90-години почти всички бивши социалистически страни в Европа също въвеждат ДДС. Изключение е само новосформираната държава Сърбия и Черна гора, но от началото на 2005 година и там има ДДС (в Черна гора още през 2003 година). Данъкът върху добавената стойност се въвежда в България през 1994 година със ставка в размер на 18 процента. През 1996 година тя се променя в размер на 22 процента. След три години – 1999 година, данъкът отново се променя - на 20 процента.
Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 2| 5416 |15.03.2012 Внимание: Фалшиви левчета превзеха пазара . 9| 6100 |15.03.2012 Семерджиев: Отоплявам се с дърва, излиза по-евтино . 61| 5703 |15.03.2012 Орешарски: Нямаме пари за външния дълг . 19| 5855 |14.03.2012 Бизнесът в Катар не уважи българския форум в Доха

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads

БЛОГОВЕ