Дянков търси "лесни пари" от банките

Мерките на Симеон Дянков за намаляване на лихвите по кредитите може да имат отрицателен ефект върху банките. А те в момента са един от малкото стабилни сектори в икономиката. Ако парламентът приеме предлаганите от финансовия министър промени в Закона за потребителския кредит, а работата върви натам, за да не излязат на загуба, финансовите институции трябва да свалят и процента по депозитите. Това ще доведе до отлив на спестявания, които ще се насочат към по-доходоносни сектори - например към пазара на земя, който носи по-високи печалби.

Когато преди месец Дянков обяви промените, които смята да предложи (смяна на методиката на определяне на лихвите по заемите, намаляване или премахване на таксите за оценка на ипотеките и регулиране на кредитите до 400 лв.), той обясни, че целта му е стимулиране на вътрешното потребление. То може да бъде постигнато и по друг начин – с размразяване на заплатите и пенсиите и увеличаване на парите от бюджета за секторите, които финансира държавата – отбрана, здравеопазване, образование и др. Разчетите за 2012 г. обаче са направени така, че без актуализация на държавния бюджет няма да стане. От Жан-Виденовото правителство насам подобна стъпка се смята за провал на управляващите и завършва с политическа криза и предсрочни избори. Вярно е, че през 2010 г.  правителството на ГЕРБ коригира бюджета, но операцията мина под знака на тежкото наследство на тройната коалиция. Ако сега се наложи да се търси грешник, той най-вероятно ще бъде открит в Министерството на финансите.

Какво накара твърдия последовател на свободната пазарна икономика и бивш служител на Световната банка да се превърне в последовател на държавното регулиране? Това са грешките, които Симеон Дянков допусна като министър Той направи разчетите на държавата за 2010-а, 2011-а и 2012-а година така, сякаш е кризисен пратеник на СБ, а не български финансов министър – замрази доходите и ряза до живо парите за социални помощи, образование, здравеопазване и други. В резултат на това потреблението се сви до точката на замръзване. 

Изчисленията показват, че само през тази година Дянков е лишил бюджета най-малко от 5 млрд. лв. При допустими от пакта за финансова стабилност на ЕС дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт той наложи 1,3%. Един процентен пункт дефицит е равен на 800 млн. лв. 1,7 - колкото сме под допустимия таван, са около 1,4 млрд. Заради Дянков държавата няма да разполага с тях. Франция, чийто президент Никола Саркози е съавтор на пакта, гласува бюджет с 5,3% дефицит. Затъналата до гуша Гърция – с 9,3%. Великобритания – 7%, Испания – 5,3%. Само Люксембург, Финландия и Германия, чийто канцлер Ангела Меркел е автор на идеята, има по-нисък от българския дефицит.

Постъпленията в хазната зависят и от преразпределението чрез данъчното облагане на всичко произведено и изтъргувано в България. От кабинета на Иван Костов насам правителствата преразпределят 40% от БВП. Този таван ни беше наложен от Международния валутен фонд след кризата през 1996-1997 г., а Дянков го включи в Устройствения закон за държавния бюджет. Финансовият министър обаче се изписа по-католик от папата и свали процента на 33-35 на сто. През 2012 г. само от разликата между допустимото и реално гласуваното преразпределение през бюджета в хазната няма да влязат около 3,5-3,7 млрд. лв.

Пестеливостта на Дянков се превърна в бумеранг, който при връщането си уцели не само него, а и цялото правителство на ГЕРБ. То тепърва ще носи негативите, натрупани от финансовия министър, заради бедността, в която удави голяма част от българското население. Свиването на потреблението удари пряко и бюджета, тъй като основните приходи в него – от ДДС и от акциз, идват от покупките на стоки и услуги. Като „бонус” от природата дойдоха наводненията през февруари и тежката зима. Метеоролозите обаче предупреждават, че това не е краят – през март и април, когато се топят снеговете, бедствията ще са още по-големи. За да бъде смекчен ефектът им, трябва да се ремонтират няколко десетки язовира, които не са поддържани от 20 години. Пари за това не са предвидени.

Заради световната криза пресъхна и второто кранче за развитие на българската икономика – чуждите инвестиции. От 8,5 млрд. евро през 2008 г. те се сринаха на 1,1 млрд. през 2011 г. Лошото е, че няма никакви признаци за завръщането на външните пари в България. Това, което разваля съня на всеки политик са изборите по време на криза. Броят на безработните у нас продължава да расте, а Дянков яко оряза парите за подпомагане. До миналата година помощите се определяха на базата на заплатите през последните 18 месеца. От тази година изчислението се прави за 24 месеца назад. В резултат намалява сумата, която останалите без доход получават. Финансовият министър съкрати и времето, през което безработните получават 60% от средните заплати за 2 години назад от бюджета – от 18 на 12 месеца. На същия принцип бяха орязани и сумите за отглеждане на дете. Бедният и гладен човек не гласува за партията, която му е отнела придобивките на социалната държава.

До края на тази година Дянков трябва да осигури и 1,6 млрд. лв. за обратно изкупуване на еврооблигациите, които бившият финансов министър Милен Велчев замени срещу външния дълг от времето на Тодор Живков. Падежът на книжата е в началото на 2013 г.  Откъде ще вземе толкова много пари финансовият министър? Може да изтегли външен заем, но на фона на дълговата криза в Европа шансовете му да го получи на разумна цена клонят към минус. Може да емитира вътрешен облигационен заем, но заради репутацията му на министър, който бави плащането на задълженията на държавата, ще трябва да предложи висока лихва. Според финансисти при доход 6% годишно купувачи ще се намерят. Тогава обаче  ще изпищят банките  защото правителството ще засмуче средствата, които се намират в тях.

Има ли полезен ход Дянков? Теоретично – да, като вдигне заплатите и пенсиите, увеличи средствата в секторите, финансирани от държавата, и започне да раздава бонуси на бизнеса, който инвестира у нас - земя, инфраструктура и допустимите от българските и европейските закони облекчения. Според бившия икономически министър Петър Димитров правителството вече е закъсняло с този ход. Няма да му стигне времето да актуализира държавния бюджет, да започне да плаща, да се съживи икономиката и да потекат постъпления в хазната. Затова Дянков се е вторачи в банките. „Лесни пари”, както би казал Терминатор.

Станка Динева