U и L - два изхода за българската икономика

Еспертът представи сценария за възстановяване на българската икономика, изработен от екипа на анализаторското звено на издателя на списание Economist, по време на осмата кръгла маса на българското правителство с бизнеса.

Възстановяването на българската икономика според него предвижда това да стане по-скоро под формата на буквите U или L. В първия случай ще има стагнация за определен период от време, но след това ще се случи рязко възстановяване. Вторият вариант е много опасен и всъщност е знак за същинска депресия, защото означава стабилизация на дъното.

Илс се аргументира, като постави на първо място голямата външна задлъжнялост на България, която е заплаха за стабилността на валутния борд. Според анализатора външната задлъжнялост на страната все още е около 100% от БВП и това я прави уязвима. Другите два фактора са безработицата и забавянето на темпа на нарастване на заплатите, които задушават потреблението, а то както казва Тоби Илс е ключово за икономическия растеж.

Според британския анализатор от края на юли липсват и фискални стимули, които да компенсират влошаването на потреблението в частния сектор. "От една страна, фискалната стабилност работи за по-нисък рисков профил на страната в очите на инвеститорите, но от друга, това се отразява негативно на икономиката", подчерта Тоби Илс. Той обясни още, че мерките за стимулиране на вътрешното потребление и заетостта са неефективни, носят слаби резултати и ще се влошават още, преди да се възстановят.

За достигнатото дъно на българската икономика говори и експертът по "Корпоративно банкиране" в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) Матео Патроне. Той представи кратък анализ за страните от Югоизточна Европа (ЮИЕ), където е и България. Всички държави от региона са достигнали дъното, но възстановяването ще бъде бавно и трудно. За България специално Патроне е песимист, тъй като той не вижда връщане към икономически растеж от 6% от брутния вътрешен продукт (БВП), колкото отчиташе страната преди началото на кризата. А двете основни причини затова са безработицата, която ще надхвърли 10%, и делът на лошите кредити.

Очакванията за 2010 г. са БВП на страните от ЮИЕ да нарасне с 2.3%. Само България няма да има икономически растеж през следващата година. Предвижданията на макроикономистите на ЕБВР - най-големия инвеститор в България, е страната да отбележи спад от 1.5%, като това е най-реалистичният им сценарий. Патроне уточни, че оптимистичният е за растеж от 2.5%, а песимистичният - 2% спад. Всички останали държави в региона ще имат ръст на икономиките си, макар и минимален - средно от 0.7%.

Аргументите за този извод са намалелите инвестиции, както и спадът между 50 до 90% на капиталите за дялови инвестиции в региона за първата половина на тази година спрямо същия период на 2008 г. Според експерта от ЕБВР драстично са паднали и финансовите съотношения, при които са се сключвали сделките. Затова Патроне прогнозира, финансовите инвеститори ще се насочи към страните от Централна Европа. Той се позова на проучване на финансовата институция, което показва мнението на мениджърите от бранша в Европа. И в края на своето представяне Матео Патроне успокои участниците в дискусията, като каза: „Има живот на пазара и сделката за сливането на "Евроком" и "Кейбълтел" го доказва."

Да припомним, че сделката за 200 млн. долара беше финализирана в края на октомври. В началото двете дружества ще работят паралелно. От началото на 2010 ще започне същинското им обединение, под ново име на дружеството. Разрешение за концентрацията беше получено от Комисията за защита на конкуренцията в края на юли.

В словото си при откриване на дискусията премиерът каза, че целта на кабинета е до 3 години да бъдем в еврозоната и при преминаването към евро да се освободи гаранцията от 8 млрд. лв. Цитиран от репортер на News.bg, Борисов припомни, че отношението на ЕС дълго е било скептично към стратегическата цел, която гоним - еврозоната, и изрази надежда, че с балансирания бюджет, с оценките на рейтинговите агенции, промените в НК, НПК и други закони, това ще бъде постижимо.

Премиерът изрази надежда инвестициите да не са концентрирани само в София и само в сферите строителство и услуги, както до сега и да има повече вложения в енергетика и нови технологии.

Борисов заяви категорично, че в здравния сектор ще бъдат извършени реформи, ще има преструктуриране на болници тези, в които не могат да бъдат изпълнени критериите, ще бъдат давани на общините за детски градини и хосписи.