Едрите земеделци получават 80% от евросубсидиите

Ставрева припомни, че почти 40% от средствата в общия европейски бюджет се заделят за подпомагане на земеделието и развитието на регионите. Тя постави акцент върху дългосрочния ефект от усвояването на средствата след 10 години от прилагането на общата селскостопанска политика в България. По думите й успешното интегриране на българското земеделие зависи от познаването на тази система и прилагането на национално ниво на критерии, съобразени с българския производител.

"Членството на България в ЕС промени условията за правене на аграрен бизнес", коментира Петя Ставрева. Според нея България като аграрна страна трябва да определи земеделието и регионалната политика като свой приоритет. Тя бе категорична, че не можем да разчитаме само на европейско финансиране.

Ставрева отчете, че през първите 10 години тече процес на намаляване на броя на малките фермери и увеличаване на броя на стопанствата с площ над 10 хектара. Въпреки силно раздробената структура земеползването е организирано в сравнително едри стопанства с площ над 10 хектара, констатира Петя Ставрева. От 2007 г. досега земеделските площи у нас са се увеличили от 3 млн. хектара на 3,7 млн. хектара, но същевременно броят на малките стопанства е намалял с 49%.

Сред проблемите в България по отношение прилагането на Общата селскостопанска политика се констатира още, че животновъдните са ощетени при ползването на европейски субсидии. Извън плащанията остават и производителите на плодове и зеленчуци, които имат ограничена възможност за получаване на подкрепа поради малката площ на отглеждана земя.

У нас животновъдството и производството на плодове и зеленчуци драстично намалява. Огромна част от европейските средства отиват за отглеждането на фуражни култури. Към момента 10 години след прилагането на българското селско производство - 70% от стоките на българския пазар не са родно производство. Тя констатира и задълбочаване на различията в развитието на селските и урбанизираните райони.