Интересът към биологичното производство се засилва

Основна част от продукцията се изнася, като българските биологични продукти намират добър прием на европейския и световен пазар.
Към края на 2011 г. общият брой на регистрираните в МЗХ биологични производители, преработватели и търговци е 1 054, с близо 30% повече спрямо предходната година. След повече от двойно увеличение през 2010 г., продължават да нарастват и площите, обхванати от системата на контрол на биологично производство, достигайки до 26 622 ха през 2011 г.

От растениевъдното направление на биологичното производство най-предпочитани от производителите са зърнено-житните култури, техническите култури и трайните насаждения. През 2011 г. площите, заети със зърнено-житни култури бележат ръст, спрямо предходната година - 6 521 ха. Отглеждат се основно пшеница, царевица, ечемик и ръж. Площите с ръж се увеличават два пъти и половина спрямо предходната година.

Сериозно увеличение се наблюдава и при площите с царевица. При площите, заети с технически култури също се отчита нарастване през 2011 г. При повечето групи култури се наблюдава увеличение на размера на площите през 2011 година, в сравнение с 2010 година. Площите, заети с фуражни култури от обработваеми земи (Култури за зелено) бележат най-голям спад през 2011 г.

През 2011 г. площите, заети с трайни насаждения, отглеждани по биологичен начин нарастват с 11% спрямо 2010 г. - 6 443 ха, през 2011 г. Особено голям е интересът към групата на орехоплодните видове - орехи, лешници, бадеми и кестени. Увеличават се и площите с насаждения от ябълки, сливи и кайсии, регистрирани в система на контрол през 2011 г. В същото време, през 2011 г. се отчита намаление на площите с череши, регистрирани в система на контрол.

Площите, заети със зеленчуци, отглеждани по биологичен начин през 2011 г. са в размер на 670 ха - с около 240 ха повече спрямо 2010 г. Увеличението се дължи на факта, че за първи път в системата на контрол са включени около 292 ха с артишок. Площите с домати и краставици се запазват, а тези с дини и пъпеши през 2011 г. намаляват.

През 2011 г. постоянните ливади и пасища в система на контрол нарастват с около 880 ха спрямо предходната година, докато свободната земя (угар) намалява с около 200 ха. За първи път в система на контрол през 2011 г. са включени и насаждения от маслини. Включването на култури, нетипични за нашата страна, показва ясното желание и усилията на биологичните производители да разнообразят видовете култури, които отглеждат.
През последните две години сертифицираните екологично чисти площи, от които се събират диворастящи плодове, билки и гъби са в размер на над 540 хил. ха. В биологичното животновъдство също се наблюдава положителна тенденция.

През 2011 г. броят на говедата, отглеждани по биологичен начин, нараства над два пъти и половина спрямо предходната година до 976, като за първи път у нас е регистрирана и биоферма с 200 бизона.
Броят на пчелните семейства се увеличава от близо 46 000 на почти 59 000, което е с около 27% повече регистрирани в система на контрол, в сравнение с 2010 г. Предпоставка за това увеличение е добрият прием на биологично произведения пчелен мед на европейския пазар.

През 2011 г. в страната вече се отглеждат общо над 10 хил. броя овце и кози, като броят на козите, отглеждани по биологичен начин, нараства с над 20% спрямо предходната година. Има проявен интерес за стартиране на биологично птицевъдство. В следствие на по-големия брой говеда, отглеждани по биологичен начин, през 2011 г. нараства производството на биологично сирене и кисело мляко.

В резултат на нарастването на броя на пчелните семейства, с 14% е увеличено и количеството на произведения по биологичен начин пчелен мед, спрямо предходната година. България е традиционен производител на различни видове биологично сертифициран пчелен мед с отлични качествени показатели, като голяма част от продукцията се изнася на световния пазар.

Финансовото подпомагане на биологичното производство в страната се осъществява главно със средства по някои от мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР), което е стимул за развитие на сектора. По мярка 214 „Агроекологични плащания", подмярка „Биологично земеделие", направления „Биологично растениевъдство" и „Биологично пчеларство", кандидатстват голяма част от българските биологични производители в период на преход и преминали периода на преход. С официално одобреното шесто изменение на ПРСР са приети нови по-високи нива на компенсаторните плащания за биологичните производители, което ще бъде допълнителен стимул за увеличаване на произведените по биологичен начин продукти.

По Мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства" е определен гарантиран бюджет за инвестиции в специални съоръжения и механизация, сгради, друга недвижима собственост, включително трайни насаждения и съответно оборудване, необходими за преминаване на стопанството към биологично производство. С Мярка 142 „Създаване на организации на производители" се подпомага създаването на организации на производители на биологично произведени продукти.

По Мярка 111 "Професионално обучение, информационни дейности и разпространение на научни знания" се финансира провеждането на информационни дейности и обучителни мероприятия за биологичните производители тясно свързани с тяхната дейност.

Развитието на биологичното производство в България е един от приоритетите на Министерство на земеделието и храните, като ще се работи в посока за запазване тенденцията на увеличаване на броя на биологичните оператори и размера на площите, както и нарастване на видовото разнообразие на отглежданите по биологичен начин култури и селскостопански животни. Популяризират се ползите от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве, както и биологичния метод на производство, като щадящ околната среда и запазващ природните ресурси.