Как се фалират със закон 274 малки фирми ?

 Засегнатите от §18 централи са изградени в периода 2011-2012г. с помощта на Програмата за развитие на селските райони, която финансира около 50% от разходите за изграждане. Общата инсталиранамощност на централите по програмата достига 23MW, което се равнява на едва 1% от ВЕИ сектора в България. 

Законът за енергията от възобновяеми източници от 03.05.2011г.  им дава право да получат от една страна субсидия от ДФ "Земеделие" и от друга преференциални цени, равни на останалите фотоволтаични централи.

Този закон гарантира фиксирана цена за срока на договорите на изкупуване за всички ВЕИ производители. Именно гаранцията на закона води до бум в изграждането на мощности в България през 2011-2012г. и са изградени общо 1100 MW фотоволтаици,, което от своя страна товари НЕК и цените на електроенергията в България с 600 млн. лева/годишно.

През 2015г. поради опасност от повишение на цените на ел. енегия, работодатели и синдикати излизат на протести и правителството е принудено да направи реформи в енергетиката. Една от тези реформи е именно §18, чийто „спестяващ“ ефект е едва 8млн./лв годишно. Малките ВЕИ производители са обвинени популистки в незоконно двойно финансиране от същите народни представители, приели Закона за енегията от възобновяеми източници през 2011г.

Въпреки съществуването на Закон за държавните помощи, който предвижда ред за възстановяване на неправомерно отпуснати държавни помощи, производителите са наказани пред обществото и цените им са намалени с разваляне на договорите им чрез нов закон.

Друга интересна "реформа" е създаването на Фонд "Сигурност на електроенергийната система", в който всички производители на електроенергия внасят 5% от проходите си. Първоналчният замисъл на този фонд е да подпомага НЕК и енергийно бедни домакинства. Вместо енергийно бедни семейства, Министерсвто на енергетиката решава да подпомогне със 100млн. годишно големите енергоемки предприятия под формата на отстъпка от цената на електроенергията, въпреки че цената на електроенергия за индустрията в България е една от най-ниските в Европейския съюз.

Третата реформа, която е предвидена е ревизия на всички ВЕИ производители и при откриване на разлика в инвестиционните им разходи и цени на изкупуване да бъдат намалявани и техните цени. Това обаче би застрашило огромни, както български така и чуждестранни финансови интереси и тази мярка изчезва между първо и второ четене на закона.

През 2016г. Европейската комисия нотифицира префенциалните цени на ток от ВЕИ. От официалното съобщение за нотификация става ясно, че българското правителство меко казано подвежда Европейската комисия, че определени ветропаркове изградени в зони НАТУРА не са изградени и не ползват преференциални цени. Тези ветропаркове са изградени в периода 2008-2010г. и са предмет на дело по което България е осъдена от Европейската комисия в Съда на Европейския съюз в Люксембург за нарушаване на общностното право.  Това е поредното доказателство, че интересите на големите се поставят пред интересите на малките.

Към момента засегнатите от §18 малки производители са в очакване Конституционният съд  да реши дали §18 не противоречи на Конституцията, чието положително решение би ги спасило от сигурен фалит.

Деница Динева