Как се продава страх?

„Навлизаме в изборна година и ние в централната банка отчитаме риска от вероятни опити за политизиране на теми, свързани с банковия сектор. Възможно е предизборните медийни прожектори да изкушат някои местни кандидати за политическа слава да опитат да „продават страх” чрез нападки срещу отделни банки или срещу системата като цяло, заявява гуверньорът на БНБ Иван Искров. Той специално предупреждава, че вече се правят опити да проникват в публичното пространство, жадни за общественото внимание, и недооценени „експерти”, които по традиция искат да бъдат забелязани няколко месеца преди и след изборите.

Експертът предупреждава, че на основата на дългогодишния опит добре се знае, че подобно поведение никога не е донасяло политически дивиденти на никого. Въпреки това винаги ще има търсачи на обществена популярност на гърба на банките и затова всички трябва да бъдем бдителни, казва още Искров.
 

Зимата на народното недоволство, започнала като протест срещу високите сметки за ток и парно, отключи поредица от други искания, които литераторът Иван Ланджев обобщи така:  „Сега желанието на протестите може да се определи горе-долу така: „Няма ли да е яко, както в Швейцария - където системата работи - да се направи такова нещо с България?" Да, яко ще е. Тези хора искат да има нулева инфлация, да няма партии и да няма червеи в черешите. Успех.”
 

Експерти видяха в ескалиращите протести някои прояви на т.нар. охлокрация (на старогръцки οχλοκρατία, от οχλος - тълпа и кρατος - сила, власт). Това буквално означава власт на тълпата, обикновено се приема за изродена форма на демокрацията. За охлокрацията е характерно, че народът често мени предпочитанията си, повлиян от демагогия. Охлокрацията е характерна за преходни и кризисни периоди. Терминът е въведен от Аристотел. Не трябва да се бърка понятието "тълпа" с представата за "мнозинство". Според теорията за кръговрата на политическите системи охлокрацията е продукт от действията на демагозите и е най-лошата сред останалите форми на управление, последен стадий на упадък на властта. В цикъл от шест фази монархията се изражда в тирания, аристокрацията в олигархия,а демокрацията е заменена от охлокрация. Гражданите на това управление не се грижат нито за писаните, нито за неписаните закони. Русо прави разлика между общата воля, която има силата на закон, и волята на всички, която е насочена към частния интерес и е само сбор от частни воли.
 

В тиражирането на полуистини, инсинуации и опити за механичен пренос на „така е на Запад, защо не сме като в Швейцария” прозират по-скоро тесни частни интереси на предводители и лидери на протести, Фейсбук групи и други общности и общества в търсене на определената за единствена и от последна инстанция правда, без опити за диалог, без търсене на алтернативна гледна точка, без допускане на каквито е да е положителни мотиви и черти в образа на Другия, т.е. банковия сектор в България.
 

Разбира се, веднага прозвуча и упрекът, че политическата криза в България е «манна небесна» за  банките.  Те щели да могат да се оправдават с нея, с повишения риск и ще си вдигат лихвите, както си поискат. Отговор на подобно обвинение откриваме в анализ на Ясен Бояджиев пред Дойче веле: „Протестите и оставката на правителството, още преди дори да бъде подадена, предизвикаха буря на фондовата борса, в която десетки български компании, даващи стотици хиляди работни места, загубиха значителна част от пазарната си стойност. Което сумарно означава многомилионни загуби за хиляди притежатели на акции - и големи, и съвсем дребни. На протестиращите, разбира се, не им е до тези неща, макар те да са от съществено значение за икономиката на страната, която обитават. Но да ги оставим настрана и да видим онова, което би се усетило съвсем непосредствено. Всяка политическа криза неизбежно води до икономически сътресения. "Магнитудът" на тези сътресения може да е почти неусетен. Но може да е и катастрофален - за страна като България растежът е невъзможен без външни инвестиции. Заради политическата криза обаче растежът и инвестициите вече са застрашени. Прилагането и дори само говоренето за идеи като национализацията води директно към тотален хаос, към икономическа и финансова катастрофа, чиято цена дълго ще плащаме.
 

А списъкът с подобни, витаещи във въздуха безумни идеи е дълъг и ще нараства още повече с наближаването на изборите. Като, например, поемане на властта от някакви анонимни инициативни комитети, разваляне на действащи договори, заобикаляне на действащото законодателство и конституцията и всевъзможни екзотични „нови политически модели”.

Наистина след гласуването на оставката на кабинета на премиера Борисов застраховката срещу фалит на България се покачи. На международните финансови пазари пък рязко скочиха т. нар. застраховки срещу фалит на държавата, отразяващи инвеститорската оценка на риска, което рано или късно се отразява върху цената на финансовия ресурс за банките и фирмите. Иначе казано - води до вдигане на лихвите.
 

Но това е нормално при политическа нестабилност  - рискът за инвеститорите да се повиши. Малко е вероятно обаче т.нар. CDS да доведе до вдигане на лихвените нива по кредитите. Причината е, че банките в България разчитат основно на привлечен местен ресурс, за да отпускат на свой ред кредити. Този факт изключва толкова пряка връзка между цената на кредита и рисковата премия за страната.
 

Наистина през изминалата година кредитният рейтинг на България беше подобрен, което може да се очаква да доведе до по-ниски лихви на международния паричен пазар за български банки. Заедно с това обаче е вярно, че банките в страната разчитат все по-малко на този източник на финансиране и все повече на депозити. Под 16% от привлечените средства са от кредитни институции, а над 80% са от депозити от нефинансови институции и домакинства. Това, което се наблюдава е, че лихвите по депозитите в периода ноември 2009 - ноември 2011 г. спадат с между 1-2 процентни пункта, което се отразява и в по-ниски лихви по кредитите – намаляват с под 1 процентен пункт.
 

Това сочат цифрите, а когато те говорят, недооценените експерти в най-добрия случай би трябвало да замълчат, за да ги огледат и сравнят. Защото хората не обичат „продавача на страх”, те предпочитат „продавача на надежда”.