Калта не е панацея, но цери маса болежки

Ана Кочева

Лековерни чужденки с мераци за подмладяване обилно се клепат, докато не заприличат на извънземни. Още от древността калищата са се използвали като естествено средство за хигиена, за поддържане и възстановяване на физиологичното състояние на организма, а също и за болкоуспокояваща и лечебна терапия. В античните римски терми, а по късно и в хамамите (= турска баня), термалните кални бани са били атрактивен възстановителен ритуал за тялото и ума, за лечение на травми след битки, за релаксация и възстановяване на живителните сили на организма.

 Всички помним от историята, че след като ял умопомрачителен пердах от прабългари и славяни през 681 г., византийският император Константин ІV Погонат побягнал край Месемврия да прави кални бални. Впрочем историята може би малко греши по отношение на точното място. Открай време, вкл. и в древността, калните бани са се правили край Анхиало (днешно Поморие). До ден днешен! От привилегирован ритуал на аристократичните слоеве на обществото в миналото, калните бани днес са широко достъпни и приложими както за релаксация и разкрасяване в модерните SPA центрове, така и като основна лечебна и възстановителна терапия в балнеосанаториумите, SPA хотелите и центровете за рехабилитация. Една от най-богатите на минерали, микроелементи и антиоксиданти лечебна морска кал на планетата е калта, добивана от третия слой на дъното на Мъртво море.

У нас край Черно море най-популярното място за калолечение е Поморие. Т. нар. „кални бани” продължават да привличат туристи от близо и далеч, защото церят ставни болежки, безплодие, дископатии... Лечебната кал и нейните микрочастици проникват в кожата и стимулират микроциркулацията в клетките, постепенно се активира интензивно кръвообращението, което стимулира изхвърлянето на отложените в тъканите вредни вещества и токсини, а същевременно кожата абсорбира биологично активните хранителни вещества и минерали, съдържащи се в калта. Постепенно тялото започва да се захранва с необходимите му елементи, мускулатурата и органите започват да релаксират и регенерират, лифтният дренаж е стимулиран и калта лесно абсорбира отложената мръсотия и шлаки. Вече се прилагат и много допълнителни процедури, сред които някои чисто разкрасителни и тонизиращи – подводен масаж за отслабване, целутрони и пр. екстри.

Най-търсени обаче продължават да бъдат калните вани и апликациите. Това си е пар екселанс намазване на проблемните зони с дебел слой черна поморийска лечебна кал, увиването им в брезент, а след това в найлон и оставането така в продължение на половин час. Процедурата не се препоръчва за хора с високо кръвно, защото то се качва допълнително от топлината. В „Меката на калолечението” – медицинският комплекс все още цените са най-тънки: калният плаж струва 5 лв, калната вана – също 5 лв., апликацията е на цена 6 лв., а любителите на подводния масаж трябва да се бръкнат за 12 лв. Магнитотерапията е някакви си 3 лв., т. е. цените все още са напълно по джоба на страдалците, които търсят „кално” облекчение. Доста от новите хотели в града вече също предлагат СПА процедури. Калта се доставя пак от езерото, но тарифите са доста по-високи. Е, условията са далеч по-луксозни, но ефектът си е същият в крайна сметка. Дали ще те намаже с вонлива калчица мургава леля, която позаваля българския, или засукана мацка с вид на манекенка, която обаче едва ли разполага с повече от 100-тина думи активен речник, сигурно има значение, макар че поваленият от дископатия мъж гледал на всички жени по един и същи начин – като на субекти, с които нямал спомени как точно се процедира. Освен това ароматите, които се разнасят от местата за подобни процедури, са еднакво неприятни, независимо от лукса или неугледността наоколо. Важното е накрая да има ефект. Според специалистите той действително се появява едва след края на последователността от кални бални, които не бива да са по-малко от 10-12. Докато траят самите процедури, е възможно дори болежките да се обострят – лекарите обаче го намират за нормално. В крайна сметка и тук действа добре познатият, макар и парафразиран принцип: десет дни „черно” страдание – цяла година облекчение.

Славата на калта очевидно е толкова голяма, че мини кален бизнес се върти и по поморийските плажове. Мургави (но не от калта) местни жители от ранни зори гребат с поцинковани кофи от миризливата кал и, надушили склонността на застаряващите средноевропейки към калта и нейните свойства, за които те охотно правят гръмогласна реклама на странна смесица от руски, словашки, английски и български, предлагат експресно намазване по плажа на скромни тарифи между 2 и 5 лв. Качествата точно на тази кал са леко съмнителни, но нищо неподозиращите курортистки я възприемат като лечебна атракция и щедро се мазотят с нея, придобивайки вида на Елин Пелиновия герой Калчо от „Ян Бибиян”. Някои дами я полагат даже и върху лицата си, очаквайки чудотворен подмладяващ резултат, който хитрите разносвачи на кал им гарантират. Друг е въпросът, че истинката кал е всъщност доста агресивен продукт и вместо да се изпишат вежди, е по-вероятно да се извадят очи, защото в прекомерно количество и за повече от 5 минути по лицето, тя, вместо да му опъне кожата, може да го изгори трайно. В такива моменти обаче страничният наблюдател съвсем точно разбира какво означава сентенцията „Красотата иска жертви”. Но и добре се забавлява, когато става свидетел на неустоимата убедителност на брата-циганин, който настойчиво обяснява как калта стяга бюста, до момента, в който навъртялата солидни годинки словачка, унгарка или рускиня без свян сваля горнището и му поднася остатъците си от бюст, за да бъдат намазани и те с надеждата да се вдигнат за нула време до равнището им отпреди 15-20 години. Или просто да си припомни някакви забравени усещания, кой знае? Важното е, че и двете страни са доволни: „продавачите на мечти” са заработили добре, а почиващите са се сугестирали, че ще се завърнат по-красиви и стегнати вкъщи. А пък не е изключено и това да стане, психологическият фактор често е много по-работещ от всякакви терапии. Въпреки че „калната”, когато е проведена на точното място и под наблюдение, наистина си струва. Нали и заради нея половината свят ни идва на крака!