Кръст на Южното Черноморие поставя Бургас–Александруполис

Ана Кочева

Днес по обяд в сградата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще се проведе национален експертен съвет за разглеждане на проекта за петролопровода Бургас – Александруполис. Докато той заседава под прозорците на министерството граждани на Поморие, пропътували 400 км, ще протестират срещу идеята тръбата с нефта да излиза на брега. Вече има учреден инициативен комитет срещу мегапроекта, а мотивите за това са повече от обясними: изграждането на петролопровода Бургас-Александруполис ще осуети плановете на община Поморие за развитие на черноморското градче като център за яхтен туризъм и развлечение. Междувременно главният архитект на общия устройствен план на общината Иван Аврамов е оповестил пред представители на компанията "Транс-Болкан Пайплайн", създадена да реализира Бургас – Александруполис, че туризмът и застрояването на черноморското крайбрежие са приоритет за района.



В ОУП на Поморие е заложено изграждането на яхтени пристанища, ваканционни комплекси и туристически съоръжения, но всичко това няма да има смисъл да се реализира, ако плановете за петролопровода се осъществят в замисления им вид. Това обаче е най-малкото. Реализацията на проекта на практика ще съсипе региона - ще прогони завинаги туристите от тук, ще замърси уникалната плажна ивица, ще отнеме хляба на хората в най-буквален смисъл.



Frognews.bg припомня, че на 11.01.2008 представители на енергийни компании от България, Русия и Гърция парафираха споразумение за учредяване на международна проектна компания за строежа на петролопровод Бургас-Александруполис.
Според споразумението през Бургас и залива ежедневно ще минават 700 000 до милион барела петрол, или 400 до 700 кораба годишно, с вместимост 150 000 до 300 000 тона. Това ще става без пристанище. Преходът от танкер към самия нефтопровод към Александруполис ще се извършва по технологията моно-буй, т.е. посредством по-евтината, но и много по-рискова технология от алтернативата.


Рибарските лодки в южния залив

Специалистите уточняват, че разтоварването чрез буйове става като корабът се приближава до въпросната технологично съоръжена шамандура с тежест 70-80 тона и чрез 250-300м дълги шлангове подава нефта към него с дебит 10 000 тона на час. Нови шлангове водят от буйовете към тръбопровода на дъното. Шланговете се движат с кораба, огъват се от течението и вълните. Направени от специална материя, но си остават единствената преграда между нефта и водата. Влекач опъва всеки танкер да не се удари в буя, от което би последвало изтичане и експлозия. Технически или човешки грешки, вълнение, близостта до дъното - разливи ще са неизбежни.

Оценка за влиянието върху околната среда до момента липсва, казват поморийци. В тристранното споразумение липсват и текстове за защита на Черно море от инциденти. Кой и как ще финансира упоменат авариен фонд е оставено неясно. Не се упоменават гаранционен фонд или компенсации при катастрофа. Неясно е и разпределението на отговорностите при аварии.
Непочистен в течно състояние, а отмит на брега, 1 тон нефт се превръща в 10 тона замърсено вещество, свързвайки се с пясък, почва и др. През бургаския залив, пред Созопол и залива пред северния плаж на Поморие ще минават - като начало - 35-50 милиона тона годишно.

Изчистването 1 барел петрол струва във водата между 10 000 и 250 000 $ - и много повече на брега. Черно море е най-бедно на флора и фауна. Заливът е плитък и затворен. Водните течения са слаби. Tези елементи правят практически невъзможно разсейването на евентуален разлив. Всеки разлив ще завърши на брега в рамките на 2 дни. Препоръки на експерти от морска администрация от 1997 г. настояват за пристанище за петролно разтоварване от страционарен тип - като Ротердам - като най-екологичен и безопасен вариант.



Старият кей на Поморие

Вместо това, споразумението за петролопровод планира 2 или 4 буя за едноточково швартоване. Това означава, че в центъра на залива във всеки момент може да има 1 милион тона нефт. Мястото е изчислено на 7 км от бургаския бряг, пред Созопол и на толкова от Поморие и на северната част на града срещу невероятната и девствена все още пясъчна коса , разделяща Черно море от свещенното езеро – познато още от древността със своята лековита кал.
Методът се използва като основен в Южна Африка, Венецуела, Западна Африка, Нигерия, Ангола, Персийския залив, Индонезия. В Западна Европа буйове има малко, с много ограничено приложение и с максимално годишно количество на товара до 5 милиона тона, в близост с конвенционалния кей.

При повреда от всякакъв сорт, технологията моно-буй предполага незабавен разлив от поне 200-300 тона. Дори прилагана без човешки и технически грешки, или климатични екстреми, тя предполага процент оперативно изпускане на петрол във водата. В световен план, годишното количество оперативно изпускан петрол от танкери е равно на изпусканото от големи аварии с танкери, и 5 пъти по-малко от оперативно изпуснатото от не-танкери: тръби, кораби, резервоари, шлангове. По света няма нито едно подобно съоръжение в туристически чувствителен залив със затворена циркулация на вода. За сравнение, Холандия има 200 стационарни кея и нито един буй.

Гражданите на Община Поморие твърдят, че страшното в този проект е липсата на гражданска позиция у властимащите, които с лека ръка загърбват живота, сигурността и поминъка на населението от красивите черноморски градове, като Несебър, Ахелой, Поморие, Бургас, Созопол. При това с проекта очевидно се бърза, съдбата му трябва окончателно да бъде решена преди изборите. „Да се реализират подобни проекти е равно на национално предателство с всички произтичащи от това последствия за жителите на тези курорти сега и бъдеще. Просто няма да има бъдеще!”, казват от Ротари клуб в Поморие и добавят, че опитите на подобни висшестоящи ръководители да иницират т.н. срещи с представители на населението, но при строго определяне на техни представители говори не само за селекция с други цели, но и за явни опити за прикриване на истината от предвидими аварии в бъдеще.


Интерхотел "Поморие"

Впрочем световната практика показва, че един залив като Нигерийския например вече е унищожен от тази евтина технология, а разливът от един аварирал танкер би унищожил курортите по цялото бургаско крайбрежие за 20 години напред без гаранции, че няма да има и други непредвидими разливи и аварии на тези танкери.

Интересен е един неоспорим факт, предвидливо скриван от българската общественост и в частност от жителите на тези черноморски курорти: през последните 40 години в нефтопристанището на Росенец, сега на Лукойл не е имало разлив извън неговата акватория. Пристанището съществува, има налична техника и технология за борба с разливите, възможно е да се увеличи района му, дълбочината с цел прием на още по големи танкери.

Инвеститорът обаче не желае да плаща на Лукойл определена сума и да ползва неговата тръба, която стига чак до Пловдив. „Трябва ли да скриваме очевидната печалба на Русия, която иска да реализира този проект чрез минимум средства и по-добре здравето и екологията на района да бъдат поставени на карта от хазартните държавни мъже, отколкото да се вложат средства за предпазване на околната среда и поминъка на населението в този район. Едва ли бъдещето ни поколение ще ни прости това безхаберие скрито зад т.н. публични срещи с избрани люде от които лъха студа на безразличието равно на национално предателство. Удряме камбаната на гражданското чувство за защита на националните ни интереси, здравето на своите съграждани и околната среда”, казват в декларация поморийските ротарианци, притеснени от реалния риск да бъде унищожен както курорта, така и основните поминъци –риболова, лозарството, солодобива, тъй като тръбите ще минават и през техните лозя и ниви. По тези места отколе се е гледало грозде, тук днес има частни винарни, чиято продукция се цени неимоверно и на вътрешния, и на външния пазар. Затова хората настояват се ангажират съответните институции от страната и Европейския съюз с тяхното предложение танкерите да се вкарват в съществуващото пристанище Отманли, изградено именно за тази цел; да се организира Референдум през есента под наслов “Не – на монобуйовете”, поради реалната опасност политиците да яхнат този проблем в предизборната си надпревара през лятото.



Впрочем местен референдум в Поморие ще се проведе още на 16.05.2009 г. На територията на цялата Община Поморие вървеше и продължава да се набира подписка, която изразява несъгласието на гражданите проектът да се реализира в този му вид. "Проблемът е вече в нашия двор и нямаме право да мълчим", заяви за Frognews.bg лидерът на ГЕРБ и зам.-кмет по туризма Иван Алексиев. Администрацията вече подготвя референдума, за който ще има и засилена информационна кампания с участието на граждански сдружения и НПО. "Хората спасяват не само бизнеса, но и града, и живота си", каза още Алексиев и разкри, че хората възнамеряват, ако и след референдума, не бъде чут гласът им, да стигнат дори до гражданско неподчинение.
***
Към края на експертния съвет журналистите бяха поканени на брифинг, на който председателят на борда на директорите на "Проектна компания Нефтопровод Бургас-Александруполис-БГ" АД и началник на кабинета на министър А. Гагаузов Стефан Гунчев оповести, че доводите на местната общественост са били взети под внимание, затова тръбата няма да излиза никъде на територията на Община Поморие. Вече се обсъждали други, по-южни трасета с изричната уговорка, че ще се гарантира екологичната безопасност на региона. Същото потвърди и кметът на Поморие Петър Златанов, а окончателният избор на трасе ще стане при следващия експертен съвет в края на юни.