Лъчезар Богданов: Ако не беше приватизирана БТК, сега щеше да се бори за оцеляване

В края на миналата седмица 65% от капитала на БТК бе продаден на Американската инвестиционна компания AIG Global Investment Group. Постигнатата цена на пакета акции бе 1.080 млрд. евро.
Преди 3 години 65% от държавната тогава телекомуникационна компания бе продадена на американския инвестиционен фонд “Адвент” чрез дъщерното му дружество “Вива Венчърс” за 230 млн. евро.
През следващите години исландският милиардер Тор Бьорголфсон изкупи 65% от БТК, като миналата година обяви, че продава дела си. Цената, която сега взема за този дял, е над четири пъти по-висока от цената, за която същият дял от БТК бе продаден преди 3 години.
Това породи редица коментари, които се изляха в общественото пространство през изминалите дни, а именно защо цената при първата сделка с БТК е била толкова ниска. Дали някой се е облагодетелствал от това, или просто тогава икономическите условия са били други.
От друга страна се обсъждаше и фактът, че компанията значително се е променила през този период, били са направени инвестиции, редица подобрения и т.н.
В тази връзка взехме мнението на Лъчезар Богданов от анализаторската компания Industry Watch, която прави подробни проучвания и анализи на развитието на БТК, както и на конкретната сделка.

- Г-н Богданов, как ще се отрази на пазара сделката с БТК?
- Не очаквам някакви съществени промени. Все пак това е прехвърляне на собственост и контрол от един частен собственик на друг - за разлика от приватизацията, която обичайно води до реформи и по-голяма промяна.

- На какво се дължи тази голяма разлика в цената на компанията при двете й продажби (предишната продажба, когаго продавач беше Агенцията за приватизация (АП) и сегашната сделка)?
- Причините са няколко, но най-съществените са две. От една страна, българската икономика изглежда съвсем различно през 2007 г. в сравнение с 2002 г., когато бе проведен конкурса за приватизация. Сега България е член на ЕС, кредитният рейтинг е значително по-висок, чуждите инвестиции са в пъти по-високи. Субективната оценка на инвестиционната общност за цялостното ниво на риска в страната сега е много по-ниска. От друга страна, за трите години в частни ръце, БТК се промени значително - от компания-монополист, която трябваше да поддържа социална заетост, в пазарен играч, управляван ефективно.

- Инвестициите, които са направени в каква степен влияят за оскъпяването на компанията?
- Влияят, но не механично - по-скоро трябва да отчетем, че те са насочени към подобряване на качеството на услугите и ефективността. Те модернизират БТК и помагат компанията да бъде конкурентна на бързо развиващия се телекомуникационен пазар.

- Нямаше ли начин, при предишната продажба, да се вземе по-добра цена за БТК?
- Подобни въпроси не са особено продуктивни. Единственият логичен смисъл в тях е да оспорят процедурата за приватизация. Трябва да помним обаче, че за БТК бе проведен публичен конкурс, в който първоначално участваха 3-ма, после останаха 2-ма кандидати. Бе избрана по-добрата оферта. Ако е имало начин да се вземе по-добра цена, защо такъв потенциален купувач не се беше появил? Не бива да забравяме, че много "перли" на държавната икономиката като "Булгартабак" сега се борят за оцеляване - именно заради провалена приватизация.