Радев „го играел цар“… А Бойко Борисов не се ли изживява като монарх вече двайсетина години? С правителствения самолет возеше футболистите на „Бистришките тигри“, затваряше се в ловни стопанства и в крепостите на доверени боляри, пардон олигарси, играеше карти с тях, в резиденцията водеше крехки същества под маската на Мата Хари, защото „аз съм човек с човешки потребности“…

Преди ден Борисов привикал служебния военен министър Атанас Запрянов и му дал ценни указания какво да прави и какво да говори. В казармения речник това се нарича „набиване на канчето“, но да оставим военния жаргон на запасните полковници Димитър Стоянов и Гълъб Донев, дето пърхат край Радев… На тях им приляга.

Сюжетът с „народния цар“ вече е игран у нас. През пролетта на 1278 година бунтовникът Ивайло, наричан от византийския летописец Георги Пахимер Лахана (зелка) и „обикновен селянин“ е коронован за цар във Велико Търново, защото се оженил за вдовицата на Константин Тих, когото преди това убил, Мария Кантакузина.

Преди това „обикновения селянин“ омайвал бедни поданици с твърдения, че е „избран от божието предопределение да поведе народа си към бунт“. Немалко хора му се вързали и така Ивайло събрал немалка войска. Няколко години наистина жънел успехи, но в крайна сметка неумението му да управлява държава и да преговаря с чужди владетели и военачалници, довели до логичния край – татарския хан Ногай му отрязал „зелката“, буквално. Да делиш креват с хитра жена заради един трон не винаги е безопасно.

И не са само Радев и Борисов в прегръдките на комплексите да „го играят цар“. Вижте само искрящия поглед на Костя Костадинов и монолозите му в кресчендо – тръпки да те побият. Ами „царчетата“ Тошко Йорданов и Станислав Балабанов от дружинката на мятащия мълнии като същински Иван Грозни – Слави Трифонов?

Милионерът Кирил Домусчиев и той иска да е цар с 15 титли за "Лудогорец" и да бие рекорда на "Тафеа" от южнотихоокеанския архипелаг Вануату с 15 титли, но "Левски" май ще е черната котка, която му мина път.

Всички те вървят по стъпките на царувалия 34 години „правешки хитрец“ Тодор Живков, който се изживяваше като цар с короната на генерален секретар на БКП. Беше си гарантирал цялата власт чрез Чл.1 на конституцията, известна като „живкова конституция“. Принципът на нашите кандидат-царе е да са най-отгоре, да им пълзят в краката някакви същества, да са пълни с пари и никой да не пита как точно е станало това. 

В момента има поне трийсетина кандидати да царуват в царство с има-няма 6 милиона население. Много вожд, малко индианец, както би се изразил Седящия бик след втората манерка с огнена вода...

В британската комедия „Монти Пайтън и Свещения Граал“ има такава сценка:

Кралят:   Един ден, момче, всичко това ще е твое.
Принц Хърбърт:   Кое, пердетата ли?
Кралят:   Не, не пердетата, момче.

Нашите пишман-царе, дошли направо от народа, така и не стигат повече от пердетата на резиденцията в Бояна. И девизът им е: „Гепи“.

Ужасно шоу с много ужасни последици.

А мракът е тъй близо.

Огнян Стефанов