Обединяваме "Южен поток" и "Набуко" - идея или реалност?

Това заяви проф. Нина Дюлгерова - експерт по енергийна сигурност, преподавател във Варненския свободен университет на пресконференция, съобщава Нюз.бг.

Дюлгерова се позова на предложение от страна на изпълнителния директор на италианската енергийна компания Eni - Паоло Скарони по време на енергийна конференция в Хюстън. В изказването си той коментира, че „ако всички партньори решат да обединят пресичащите се участъци, биха се намалили оперативните разходи и би се увеличил коефициентът на полезно действие".

Дюлгерова обясни, че участъците от проектите за двата газопровода могат да се обединят на българска територия, но за постигането на тази цел страната ни трябва да работи усилено и стабилно. По думите й обаче е малко вероятно трасетата да бъдат обединени.

Дюлгерова припомни и някои от основните параметри на газопроводите "Южен поток" и "Набуко".

Първият газопровод се оценява на 25 млрд. евро, капацитет от 61 млрд. куб. м. газ годишно, а споразумение за присъединяване към проекта с Русия са подписали България, Сърбия, Гърция и Унгария и се очаква да подпишат Австрия и Словения.

Конкурентният до сега газопровод се оценява на 7,9 млрд. евро, осигурява капацитет 31 млрд. куб. м. газ годишно като транспортирането на природен газ ще се осъществява чрез Азербейджан, Грузия, Турция, България, Румъния, Австрия.

По думите на Дюлгерова страната ни трябва да се възползва от географското си положение. Енергийни експерти вече са дали положителна оценка за това предложение и коментират, че е възможно обединението на двата газопровода. Процентите на реализация на тази идея обаче според нея са сведени до минимум.

Според проф.Дюлгерова не трябва да се изключва и субективния фактор, а именно, че този въпрос се решава от хора, които отстояват предимно държавните си интереси. По думите на икономическия и енергиен експерт обединяването все пак е възможно, ако България съумее да балансира между интересите на САЩ, Русия и ЕС.

Нина Дюлгерова съобщи и за една нова технология за добиване на газ, която вече няколко години се използва успешно в САЩ. Става въпрос за шистови полета или извличане на газ от скали чрез хидроразрив на скалните пластове.

Тази технология може да бъде използвана и в Европа, но е свързана с няколко особени проблема.

На първо място е екологичната оценка и опасността от замърсяване. Като втори проблем Дюлгерова посочи гъсто населената територия на стария континент и трудното получаване на разрешения за сондаж, както и опасността от замърсяване на питейната вода в някои региони.

Сред проблемите за този начин на добив на газ е и проучването на шистови полета и сондажите в тях, ако са частна собственост. Държави, които вече работят за развиване на този вид добиване на газ в Европа, са Германия, Франция, Украйна, Унгария, Полша и Южна Англия.

Дюлгерова обясни, че германски и холандски учени отдавна работят по въпроса и дори вече са картотекирали основните шистови полета, от които може да се добива природен газ и солидидни сондажи могат да бъдат направени успешно в Казахстан, Мароко, Судан, Оман и др. като според експертните оценкци това може да стане до две години.