К. Парамов пред Фрог: Ще спре ли тока на Овчаров утре?

Тези факти за пореден път ми доказаха, че лидерите на БСП са били обучени да работят за себе си. От 1990 година винаги са ми били интересни тези хора, които се залепват за БСП, само заради изгодата. Яхват партията, а я използват само за себе си. Това каза пред Фрог нюз финансовият експерт и кандидат за вицепрезидент Кольо Парамов. Той партнира на кандидата за президент Жорж Ганчев.

 От 140 човека през февруари 1990 година в „голата” политика останахме само 8-9 човека, а другите забогатяха. Другите технократски промениха държавата в своя полза.

Тогава Румен Овчаров и Румен Петков се възползваха от върха, а Георги Първанов преразпредели баницата. Не желая да засягам Румен Овчаров, нито пък да го унижавам. Той сигурно е доста състоятелен човек и знае много. Но това не му дава право да не казва цялата истина, а само фрагменти за пропаганда. В Япония за министър не можеш да кандидатстваш, ако не си работил в реалното производство. За енергетиката, мините, металургията и машиностроенето се иска директно познание.

Овчаров стана министър, успя да се наложи, а впоследствие изгуби себе си. Той добре знае за какво става дума. Но защо го прави публично и толкова явно, след като цялата истина е съвсем друга.

По време на двата мандата като министър на енергетиката г-н Румен Овчаров, е направен опит за “убиване“ на българската енергетика. Румен Овчаров с медийните си изяви през последните дни се опитва да измести фокуса на вниманието на обществото от „кашата“, в която бе забъркан с намесването на името му в скандала  с концесията на дружеството „Мини Бобов Дол“, както и обвиненията към него, свързани с АЕЦ Белене.

За да стигнем до скандалните събития с Мини Бобов Дол  е необходимо да се върнем в хронологията още по-назад във времето. През 1996 год. министър на енергетиката и енергийните ресурси при Жан Виденов е г-н Румен Овчаров и с решение на Министерски съвет се закриват 4 въгледобивни дружества – Черно море, Балкански басейн, Бистрица и Антрацит.

През 2012 г. коментирах информацията за договорките между Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и Костов при подготовката му за премиер през 1997г. Тогава на сините беше обяснено какво трябва да предприемат, за да се запази статуквото и да се реализира програма на Правителството по отношение на нулева приватизация. А истината е, че именно последвалата по-късно приватизация на множество дружества от енергийния сектор, най-вече на мините в Югозападна България ги запази действащи и до момента.

През следващите години плановете на държавните институции за бъдещето на отрасъла бяха да се обърне най-широко внимание върху открития въгледобив и на мини „Марица Изток“. Бе планирано не само преструктуриране, но и цялостно закриване на голяма част от мините в Маришкия басейн, Бобовдолско, Пернишко и Пиринско. Дали всичко това е било правилно? По-скоро – не! Но въпреки това в периода 2007-2008 година голяма част от тези дружества бяха приватизирани и именно благодарение на извършената приватизация те продължават да функционират и в момента, ако намеренията на правителствата от края на 90-те бяха изпълнени, голяма част от районите, в които има мини в момента щяха да са напълно обезлюдени, тъй като те осигуряват основния поминък на населението.

Но нека се върнем към скандала с „Мини Бобов Дол“ЕАД. През 2005 година Министерски съвет взема решение за отдаването на концесията. Като условието тази концесия да влезе в сила е дружеството да бъде приватизирано или по друг начин чрез друг тип сделка да бъдат прехвърлени отново тези акции на друг субект. През 2007 г. е подписано допълнение към договора за концесия, без да са станали факт тези условия за влизане в сила на този договор и концесията е прехвърлена от „Мини Бобов Дол“ ЕАД на мина „Ораново“ЕООД. А г-н Овчаров коментира договор за наем от 2006 г., който е не по-малко скандален. Недопустимо е чрез договор за наем да се прехвърли дейността по добив на въглища. Договорът за наем важи само за активите на предприятието, няма как с него да се прехвърлят правата на друга компания, която не е концесионер, тя да извършва подземен добив. Така че от думите на г-н Овчаров възниква още една нередност, която е необходимо да бъде разгледана от компетентните органи.

Други примери от времето на Овчаров, като министър, са свързани с това, че вместо да се инвестира в ТЕЦ Бобов дол и ТЕЦ Варна, които генерираха 1890 MW в енергийната система с приемлива цена за пазара, той предприе инвестиране в изграждането на нови мощности в Гълъбово от американски фирми с инсталирана мощност 670 MW и цена на електроенергията 2 пъти по-скъпа от цената на енергията от ТЕЦ „Бобов дол“ и ТЕЦ Варна

Трябва ли да припомняме, че Министерството на Енергетиката в периода 2003-2016 г. не инвестира за запазване въгледобива както в производството на лигнитни въглища в Софийския и Маришкия басейн, така и за добива на кафяви въглища в Пернишкия, Бобовдолския и Пиринския басейни.

Но изглежда, че всички тези неща започнаха да излизат наяве едва сега. Заради тези скандали и АЕЦ Белене, Румен Овчаров и наследника му Петър Димитров бяха освободени от своите длъжности в ръководствата на компании като „Ай Си Джи Би“ АД, Държавно предприятие „Радиоактивни отпадъци“ и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Освен това им бяха повдигнати обвинения от прокуратурата. Бе обяснено, че смяната на тримата директори се случва сега, защото прокуратурата е намерила доказателства.

В годините на прехода са взети изключително много погрешни и в голямата си част нелогични решения в българската енергетика, които е твърде вероятно да са целяли облагодетелстването на тогавашните политици. През 2006 и 2007 година са сключени множество договори за приватизация на ключови предприятия в българската енергетика именно по времето на г-н Овчаров като министър. Изглежда, че това лице е един от основните виновници за лошото състояние на енергетиката в нашата държава.

В последната седмица изключително много мнения се чуха по скандала с „Мини Бобов Дол“ ЕООД и процеса по сключването на договора за концесията му през 2007 година, когато министър на енергетиката беше Румен Овчаров. Основният казус, който трябва да се разплете е защо предвид изявените желания от страна на частни фирми, г-н Овчаров е взел решение да продаде държавното Дружество без пари, а няколко месеца по-късно то бива препродадено на друго частно юридическо лице, което вместо да плати стойността му на държавата, плаща на частната фирма, която е била собственик едва няколко месеца.

Любопитното в случая е, че сделката между „Мини Ораново“ ЕАД и държавната „Мини Бобов Дол“ ЕООД е сключена безвъзмездно на 26.2.2007г, когато действащ министър е г-н Румен Овчаров, а последващото прехвърляне на концесията на Предприятието към нов собственик се е случило на 26.07.2007г. и е възмездно, а парите са отишли не в държавата, а в този, който е бил собственик едва няколко месеца. Важно е да се акцентира, че на 18.07.2007г. в длъжност е влязъл нов министър на енергетиката – г-н Петър Димитров. За мен е интересен въпросът, дали умишлено втората сделка не е забавена от министър Овчаров, за да може на документи да не е станала по негово време.

През тези години стратегиите на Министерството за бъдещето на отрасъл „Енергетика“ бяха да се погрижи за открития въгледобив и мини „Марица Изток“. Говореше се за преструктуриране и дори закриване на множество мини, най-вече в Югозападна България. Но и целият процес на приватизация е много любопитен.

Например, през май 2006 г. „ТЕЦ Варна“ ЕАД е приватизиран и купувач е чешката фирма „ЧЕЗ,а.с.“. Дружеството се ангажира в рамките на няколко години да извърши конкретни инвестиции в него, част от тях свързани с прилагането на Директива 2001/80 на ЕС, която е свързана с изграждане на сероочистваща инсталация и да извърши дейности и реконструкции, свързани с рационализирането на горивния процес и намаляването на емиисите прах. В договора е опоменато, че при неизпълнение на тези мерки трите енергийни блока на Дружеството трябва да бъдат закрити още в периода 2009-2014г.

Тази сделка е сключена отново по времето на Румен Овчаров и незайно защо в договора по нея не съществува клауза за възможните санкции към купувача в случай, че не изпълни заложените в споразумението клаузи, свързани с осъществяване на инвестиции, подобряващи екологията на предприятието.

До 2009 ТЕЦ Варна работеше с енергийна мощност от 1260 MW , а в договора бе записано, че трябва да се осъществи инвестиция в размер на около 120млн.лв и тъй като до този момент тя не бе осъществена, тогавашното Правителство на Станишев отправи молба към ЕК за допълнителна дерогация при изпълнение на Директивата единствено за „ТЕЦ Варна“ ЕООД. Въпреки че от затваряне бяха застрашени и други български централи, тогава се лобира конкретно за тази пред ЕС. Европейската комисия позволи ползване на допълнителна дерогация за първите 2 инсталирани блока с ограничение за работа не повече от 700 часа на година до 2015г.

Въпреки направените отстъпки от страна на Европа собственикът  не изпълни нито една от предварително заложените мерки и не успя да осигури инвестицията за екологизацията на мощностите. Поради този провал на 1 януари 2015г. „ТЕЦ Варна“ ЕООД бе принуден да затвори. Затварянето му се оказа едно от сериозните предизиквателства пред управлението на електроенергийната мрежа на територията на страната, тъй като Дружеството е ключово за снабдяването на Източната част на България особено в летния сезон.  Неуспешното управление на това ТЕЦ „Варна“ ЕООД е пример за провал на чуждестранните инвеститори в областта на енергетиката в нашата страна.

За сравнение в предприятия като ТЕЦ Бобов Дол, Брикел, ТЕЦ Марица 3, Топлофикация Сливен са самостоятелно изградени и завършени сероочистващи инсталации,  които са проектирани и осъществени изцяло от български специалисти в областта. В топлофикациите Враца, Бургас, Перник и Габрово са изградени модерни когенерационни инсталации, а в последно време се работи все повече по въвеждането и осъвършенстването на нови котли, работещи на биомаса.

Припомням, че Министерството на енергетиката за периода 2003 – 2016 г. Вместо да инвестира за реконструкция и модернизация на ТЕЦ Бобов дол и ТЕЦ Варна, които формират основна част от енергийната система и предлагат приемлива цена за пазара, предприе да инвестира в изграждането на нови мощности в Гълъбово от американски фирми с по-малки мощности,, продаващи 2 пъти по-скъпо от ТЕЦ “Бобов Дол“ и ТЕЦ „Варна“.

Не мога да пропусна и да задам въпроса защо по времето на г-н Овчаров ТЕЦ Марица Изток 3 се предостави на чужди фирми, които продадоха нейната собственост и сега цената на електроенергията е с 1,5 пъти по-висока от тази на ТЕЦ Марица Изток 2, която все още държавна.

Това е част от енергетиката и навързаните етапи в нейното разграбване. Ако към тези факти добавим ситуацията във ВЕИ сектора и особено при търговците на еленергия, картината става уникална. Във ВЕИ сектора 5-6 души в България натрупаха милиони от рушвети и прокуратурата не ги знае. Търговците на еленергия, при които има вече 300 лиценза, си играят всеки ден на котка и мишка с дъмпингите, които си правят. На фона на това те изобщо не си правят сметка каква ще е цената на енергията през март и април 2017 г. Този изкривен и зле организиран пазар води до огромни загуби при ВЕИ-та, макар, че доста от собствениците са на „промоция”. Останалите се пържат на огъня на зле устроената и функиционираща нормативна база и се чудят как да се отърват от своите инвестиции. Днес българският енергиен пазар или просто цялата енергетика е един чувал, пълен с пепелянки, който пипне в него, няма начин да не бъде ухапан до смърт. И в случая Румен Овчаров не трябваше да сипе обвинения на посоки, без да ги обвърже с необходимата последователност на ефективността на сектора. Той трябва да бъде един от най-важните свидетели за този перспективен разпад и разгром на НЕК и цялата система. Тепърва трябва да чуем от Овчаров много неща за енергетиката. Днес частните субекти не плащат на държавата, защото първо държавата не се е издължила на тях. Този порочен и крадлив начин на отношение към фирмите ги оставя без оборотни пари, а оттам и без елементарен ивнестиционен ресурс. Краят на лъжата, че имаме ефективна енергетика ще лъсне в най-скоро време. Когато след 2-3 месеца чуждите ЕРП-та сложат на тезгяха своите активи и с това подскажат, че в България печалба трудно ще се заработва, тогава мечтателите политици ще разберат, че колегите им „технократи” Румен Овчаров, Шулева и другите от преди, са ги вкарали в чувала с пепелянки. И се питаме : Ще спре ли тока на Румен Овчаров утре.