Ново предложение: Левът да остане за магазините само с български стоки

Неновски е професор във френския Университет "Жул Верн“, директор на Центъра за парични и икономически изследвания към УНСС и член на Управителния съвет на БНБ от 13 юни 2020 г.

Темата предизвика сериозен интерес, тъй като традиционният Валутен борд у нас приключва с присъединяването към еврозоната. Принципът е добре познат: бордът гарантира стабилен курс на лева към еврото, като при самото приемане на единната валута фиксираният курс се запазва. От Фискалния съвет уточняват, че от държавите от Източна Европа с предишни валутни бордове – Естония (2011 г.) и Литва (2015 г.) – нито една не е променила курсовата си политика при преминаването към еврото.

По думите на участници във форума идеята е минибордът да изпълнява сходни функции с досегашния Валутен борд – най-вече да ограничава паричното предлагане. Основната цел би била ограничаване на разходните разхищения, овладяване на бюджетния дефицит и въздействие върху инфлационните процеси.

Икономистът Пламен Илчев предложи и по-радикална интерпретация – минибордът да служи като механизъм за запазване на лева в ограничена употреба, само на територията на страната и само в магазини, предлагащи български стоки и продукция. Според него подобен модел би изисквал левът да бъде фиксиран към "твърда“ валута, различна от еврото, макар засега да липсват технически коментари доколко това е реалистично в рамките на еврозоната.

Идеята не е без аналог в други страни. Италианският премиер Джорджа Мелони наскоро повдигна сходни теми, което предизвика незабавна реакция от ЕЦБ. Това показва, че дискусии за допълнителни форми на парична дисциплина съществуват и извън България, макар да са политически чувствителни.

Най-големият въпрос остава политическият – дали подобен механизъм може да бъде изграден в рамките на сегашната европейска парична система и дали има политическа воля за това. Предстои да се види дали идеята за миниборд ще се развие като концепция или ще остане част от академичния дебат.