Първенци сме в ЕС с най-голямо понижение на емисиите от парникови газове през второто тримесечие на 2023 г.

Регистрирането понижение до голяма степен е свързано с динамиката на брутния вътрешен продукт (БВП) на страните от Европейския съюз, което през периода април-май остава почти без изменение спрямо второто тримесечие на 2022 г. 

България е страната от ЕС, в която е отчетено най-голямо понижение на емисиите от парникови газове през втората четвърт на 2023 г. спрямо същия период на миналата година (-23,7 на сто). Това е съчетано с повишаване на ръста на брутния ни вътрешен продукт на годишна основа през второто тримесечие. 

Съществено понижение на емисиите от парникови газове е регистрирано и в Естония (-23.1 на сто), и в Нидерландия (-10.3 на сто).

Най-съществено увеличение на емисиите от парникови газове сред страните от Евросъюза е отчетено в Малта (+7.7 на сто), Латвия (+4.5 на сто), Ирландия (+3.6 на сто), Литва (+3 на сто), Кипър (+1.7 на сто) и Хърватия (+1 на сто). 

През втората четвърт на 2023 година икономическите сектори, които са допринесли в най-голяма степен за отделянето на емисии от парникови газове, са "промишлено производство" (23,5 на сто), "домакинства" (17,9 на сто), "производство и доставка на електрическа енергия и на природен газ" (15,5 процента), "селско стопанство" (14,3 на сто) и "транспорт и съхранение" (12,8 процента).

Емисиите от парникови газове са се увеличили в 6 от 9 икономически сектора в сравнение със същия период на 2022 г. Най-съществено намаление е отчетено в сектора "производство и доставка на електрическа енергия и на природен газ" (-22 на сто), а най-съществено повишение е регистрирано при "транспорт и съхранение" (+1,7 на сто).