Т. Петкова призна: Глобата по делото на ЕК срещу ”Булгаргаз”, ”Булгартрансгаз” и БЕХ може да достигне 330 млн. евро

"Не успяхме да стигнем до споразумение с Европейската комисия и оттук нататък вариантът е забранително решение. Това забранително решение съдържа размер на глобата, която Европейската комисия ще определи. Тази глоба може да достигне до 10% от оборота на Българския енергиен холдинг. Максималният размер на глобата би могъл да бъде 330 милиона евро. Много се надявам да не се стигне до този максимален размер, тъй като, както и Комисията сама отбелязва в част от кореспонденцията, която имаме, това нарушение, е започнало от 2007 година и е продължило до 2014 година. Но от 2015 година, в резултат на предприети мерки от трите дружества, съответно тези нарушения, потенциални нарушения, които Комисията смята, че са извършени, са преустановени", коментира тя.

"В конкретния случай става въпрос за един вариант на забранително решение, който Европейската комисия предложи и това забранително решение е свързано със сътрудничество. Това сътрудничество се изразява в няколко основни посоки - три са акцентите. Един от елементите е да се признае, че действително е имало такова нарушение в миналото. Това е нещо, по което съответно Комисията предлага за сметка на това сътрудничество, съществува възможност глобата да бъде редуцирана приблизително с до 30%", обясни енергийният министър.

Теменужка Петкова каза още, че вариант, подобен на този при делото срещу "Газпром", и свързан с преструктуриране - не е възможен.

"Съществува такъв вариант, но ние не успяхме да постигнем споразумение по отношение на това преструктуриране. Просто смятам, че вариантите, които обсъждахме с Европейската комисия, не бяха в интерес на българската страна. Поради тази причина не успяхме да постигнем такова споразумение", каза още тя.

Петкова подчерта, че решението на парламента за непризнаване на вина по делото трябва да бъде спазено. "Аз вече казах, че българският парламент се е произнесъл. Ние сме парламентарна република, това което българският парламент е взел като решение, това ще бъде изпълнено", обясни тя.

Министърът коментира и доклада на БАН за АЕЦ "Белене": "Ние искахме да чуем, първо, има ли необходимост от нова мощност на територията на България и региона, след това в рамките на базата на анализите, които БАН може да направи, може ли в рамките на това, което е съществуващото положение, да се върви към реализация на проекта, удачно ли е той да се реализира или не е удачно. БАН даде отговор по отношение на първия въпрос и той е свързан с необходимостта от нови мощности. БАН категорично каза, че след 2030 година не само в България, но и в целия регион ще има дефицит на мощности". Петкова посочи, че окончателно решение по въпроса с централата трябва да бъде взето от българския парламент, като управляващите имат готовност въпросът да бъде разгледан максимално бързо.