Към това се добавя политиката на самите вериги, даже един канцлер се намеси. Напоследък положението малко се подобри, но таксите са ужасяващи. Германецът има само 16% такси за недобрата си, изтекла храна. На българина взимат - 58%, посочи Райчев. Нашият производител е убит. Има и изключително слаб контрол на вносната стока и перменантен полурекет за българския производител, от който той непрестанно се откупува, аргументира се той.

Де да беше всичко вярно, репликира Каролев. Що само големите вериги, попита той, а малките? Българският производител не е забит в никакъв ъгъл, четете статистиката. Всяка година продуктите, произведени от земеделито и животновъдството, стават повече и за износ, отчете той. И ако в един сезон няма напр. достатъчно български домати, или пък мляко, попита Каролев. Толкова много неща не могат да направят един такъв закон работещ. Освен това в една пазарна икономика не е важен производителят.  От гл.т. на пазара важна е конкуренцията. Българските политици трябва да се борят за изравняване на субсидиите, смята той. Не можеш да накараш потребител да купи нещо, което не иска, как ще ги накараш, това е незаконно, това се нарича командна икономика, пробвали сме я и не работи, констатира той.

Има огромен дефицит на грижа за българския производител, настоя Райчев. От една българска стока 30 ст. се връщат обратно в страната, защо да ги даваме на исландци или германци,  попита той. И посочи, че аршинът не е еднакъв, трябва поне да започнем да говорим за това, апелира той.