Странник подрежда камъни на брега до Ванкувър

В центъра на града, се намира художествената галерия, където има четири зали с постоянно менящи се групови и самостоятелни изложби на  модерни художници. Галерията се намира на улица „Робсън”, която е известна с многобройните си магазини и бутици предпочитани за т.нар. шопинг – пазаруване на всевъзможни дрехи, сувенири и домашни потреби. Силно впечатление прави улица „Гранвил” със своите странници и множество нощни барове – буквално на всеки пет метра. Тази колоритна улица свършва в автентичния квартал „Газтаун”. Там през 1867 година е построен първият „салон” в местността, и от него тръгва Ванкувър. Този квартал е типичен със своите старомодни улични лампи и павирани улици, а неговия символ е единствения по рода си парен часовник. Центърът на Ванкувър се намира на полуостров, като от едната му страна е устието на река Фрейзър пресечена от моста „Лайънс Гейт” който води към северен Ванкувър и към планината Граус – предпочитано място за ски и сноуборд през зимата и за разходки през лятото. От другата страна на полуострова е малкият „Гранвил Айланд”, където има удивителна артистичната атмосфера и работилници, които са на всеки ъгъл – там може да се открият всевъзможни джунджурии. Малкият остров има два площада, където постоянно щъкат улични артисти забавляващи посетителите. Стенли Парк е огромно зелено пространство с множество пътеки и поляни. Паркът е продължение на центъра и завършва с моста „Лайънс Гейт”. Там се намират няколко тотеми – стълбове изобразяващи божества, типични за изкуството на индианците от този район. Разглеждайки аквариума на Ванкувър (също в парка) човек бива удивен от разнообразието на водни твари – риби, бозайници, влечуги. Това което прави най-силно впечатление са статуите от балансирани камъни на западния бряг на парка. Обърнати с лице към „Инглиш Бей”, те седят до главната алея обикаляща парка, която е като магистрала за колоездачи и кънкьори с тротоар за пешеходци.

  Колкото повече наблюдаваш тези статуи, толкова по-невероятни изглеждат. Вертикални, неестествени купчини от обли камъни, които мигновено приковават вниманието на минувачите. Много от тях остават възторжени от видяното, ала други поставят под съмнение уменията на скулптора. Кент Ейвъри е човекът който седи зад тези произведения на изкуството. Обикновено е там събота или неделя при хубаво време. Да го гледаш как реди камъни е също толкова приятно колкото и да гледаш готовия продукт. Занимава се с това от  5 години, и съумява да реди камък след камък изключително бързо и с лекота. “Просто разглеждам камъните и решавам кой е подходящ, след това ги напасвам един върху друг. Цялата тайна се крие в баланса – трябва да усетиш камъка и да го нагодиш спрямо останалите, от там вече играе гравитацията и теглото на камъка.” Според него това действа успокоително, и за да можеш да го правиш трябва да се отдадеш напълно, да се съсредоточиш и да съчетаеш правилните камъни заедно в едно. Всяка статуя е уникална, като количеството  камъни е различно – може да стигне и до дванадесет. Минувачите – кой на колело, кой пеша, почти всички забелязват самотния скулптор, но не всички се задържат и оценяват това странно изкуство. “Повечето хора са позитивно настроени, макар и да има отрицателни нападки. Случва се от време на време да ме питат ‘С какво ги лепиш?’ Според други пък, това не е правилно и трябва да оставя брега на мира – камъните трябва да бъдат в естественото си положение – или просто ‘Не изглежда добре’. Трети се вдъхновяват и слизат при мен за да опитат на свой гръб. Изглежда по-лесно отколкото е, тъй като дори малките камъни понякога са доста тежки и може да се изплъзнат от ръцете, а се случва и да падат – трябва да се внимава.”, казва Кент Ейвъри Самите статуи са изключително устойчиви на вятър, но повечето от тях падат когато дойде прилива – тези които са на по-високо издържат до 2 седмици. “Една жена седя на пейките около час и ме наблюдава с много сериозно и задълбочено изражение, а накрая дойде при мен и ми каза ‘Безкрайно ви благодаря за това което правите. Бях забравила колко семпла е красотата всъщност. Бях забравила, че човек може да бъде креативен с природата. Сега искам да пробвам нови неща.’, завършва своя разказ самоукият творец от Ванкувър.

Неделчо Хазърбасанов