Цветният и вълнуващ Лисабон

Тук няма да чуете клаксони, ругатни или скандали. Животът е добре организиран, всичко е красиво, подредено и поддържано. Кухнята е превъзходна, като предлага предимно морска храна. Общо взето местните си живеят спокойно, дори флегматично. И не случайно са дълголетници. Грижат се за себе си, спортуват много и се радват на времето си.

В центъра на Лисабон повечето сгради са от 18 - 19 век. От стария град почти не остава помен. В онзи момент Португалия процъфтява. Богата и могъща държава, владееща огромни територии. Около 300 000 души живеят в столицата, която е важно пристанище и играе огромна роля в световната търговия. Всичко това рухва в Деня на Вси светии през 1755 г. 

Сутринта на 1 ноември хората са изпълнили църквите за празнични литургии, когато всичко започва да се люлее. Буквално за няколко минути мощно земетресение от 9-та степен срива града. От запалените свещи избухват и огромни пожари.

Оцелелите се оправят към пристанището, но там ги очаква друго бедствие – невиждано цунами. Този ден загиват между 70 и 100 хил. души. Градът е почти изравнен със земята.

Премиерът маркиз де Помбал обаче бързо се заема с реконструкцията на града. Една от поставените задачи е новите сгради бъдат проектирани така, че да издържат на земетресения. Построяват ги на дървена основа, за да се поклащат при земетресение, но не и да рухват. Покрити са с плочки, за да се предпазват от пожар и от горещите температури. В последствие стават запазена марка на Лисабон.

Освен 90% от сградите в града, е разрушена и кралската библиотека със 70 000 тома, кралският дворец „Рибейра“ и целият район на квартал „Байха“. Оцеляват единствено манастира „Жеронимуш“ в квартала „Белем“ и жилищен район – „Алфама“. Днес това е едно от любимите места на туристите, а тогава обитаван от бедни хора. Спасява го високото място и скалата, върху която е построен. Така вълните на цунамито не достигат до него.

Кралското семейство също оцелява. Крал Жозе I Реформатора отишъл рано на църква, защото му предстояло семейно пътуване до Кашкайш.

Тази трагедия ражда и едно изкуство – музиката фадо. След земетресението хората били отчаяни. Буквално за 3 минути загубили всичко. Сеизмолозите до днес нямат обяснение как земетресението е хоризонтално и вертикално. На брега на морето седяла жена, която толкова отчаяно плачела, че гласът й звучал като напев. Тъжно и безсилно, загубила всичко в живота си - къща, дом, семейство. Така се ражда музиката фадо, която е под защитата на ЮНЕСКО за нематериално наследство.

Лисабон е построен върху седем хълма. За да погледнете от високо, можете да използвате хилядите стъпала и вити стръмни улички или пък асансьори и въжена железница. Най-известният асансьор е "Санта Жуща" (Santa Justa), построен от ученик на Густав Айфел, автора на Айфеловата кула. Ние предпочитаме колоритните улички с изненадваща посока, изпъстрени с малки магазинчета и семейни ресторанти. Често се преплитат с тесни трамвайни трасета. Най-известният ретро трамвай тук е номер 28. Трака по улиците на Лисабон от 1873 г. насам и е туристическа атракция. Той минава през най-тесните трасета. На места се разминава със сградите буквално на сантиметри. Не само линия 28 е атрактивна, а всяко малко трамвайче разкрива красиви гледки и носи от емоцията на Лисабон.

Докато разглеждаме наоколо, вниманието ни привличат нетипичните тротоари. Те са сякаш произведение на изкуството и всъщност е точно така. Покрити са с малки бели и черни павета от базалт и варовик, подредени в различни декорации и форми. Това е едно от традиционните изкуства в Португалия, запазено от десетилетия.

Днес в Лисабон няма и спомен от онази голяма трагедия. Градът е изключително модерен, подреден, колоритен и приветлив. Развиващ се бизнес и търговски център, той приютява хора от цял свят. Тук живеят много известни личности, холивудски звезди и богати фамилии. Местните ни споделят, че се чувстват добре, спокойно и някак лесно се живее. Има правила и всички ги спазват. Португалците са изключително дисциплинирани. Може би и самото земетресение възпитава у тях търпение и сила. Като едни от най-големите колонизатори, властната империя е върната в началното си развитие само за 3 мин. Цялата държава претърпява психическа промяна. Научават се да се владеят, да се мобилизират и продължават. Те са положителни, изключително точни и се опитват да гледат всичко от хубавата страна. Не случайно тази страна привлича и толкова много туристи. 5 поредни години печели най-престижната международна награда за туризъм. При 10 млн. население, Португалия посреща 21 млн. туристи годишно.

След като се разходихме в централната част на Лисабон, се отправяме към района Белем. Тук е една от емблемите на града – кулата Белем и манастира Жеронимуш от 16 век, оцелял от земетресението.

Тук е и най-известната сладкарница в Лисабон, където се правят традиционните кошнички на фурна с яйчен крем, наричани Pastel De Nata. До днес рецептата се пази в тайна. Съставките вече са известни, но не и точните пропорции. Пещта се държи под ключ. Само главният сладкар и собственикът имат достъп до нея.

Манастирът Жеронимуш е върхово постижение на португалската архитектура. Построен е в стил Мануелино, популярен през 15 век, и кръстен на името на крал Мануел I, който управлява Португалия от 1495 г. до 1521 г. Характеризира се с пищната украса и много орнаменти. Любопитно е, че в декорацията се вплита много морска тематика. Сложна комбинация от усукани корабни въжета, раковини, вълни, риби, котви и корали. Те се редуват с традиционни готически орнаменти. Смята се, че този стил в строителството е вдъхновен от Великите географски открития, превърнали Португалия в богата империя.

Има и едно място в Лисабон, което не бива да пропускате. След всички задължителни забележителности, си оставете време да разгледате и фондация Гюлбенкян.

Звучи скучно и странно, но това е огромна колекция от ценни предмети от различни епохи, които си заслужават вниманието - древните египетски и месопотамски паметници, антични керамика и нумизматика, предмети на изтока, както и на арменското изкуство. Освен пищните мебели, уникални картини и предмети, донесени от цял свят, затаяваме дъх пред богатата колекция от прибори за маса от сребро на последния руски император.

Интересна е и историята на основателя Калуст Гулбенкян, който играе важна роля в развитието на нефтодобива в началото на 20 век. Придобил значително богатство, Гулбенкян завещава голяма част от него на Португалия в знак на благодарност, че му е дала подслон през Втората световна война.

Лисабон ни изненада изключително приятно. Прекрасен град, за който един ден определено не стига. Но това е повод да се върнем пак.

А дотогава пътувайте с Професия турист и с програмите на ЕКВАТОР, защото ни очакват още много любопитни места по света!