Валентин Йосифов: Спират да пътуват само бедните

Назаем от Bulgaria NEWS

- Г-н Йосифов, как бихте оценили състоянието на туристическия пазар в периода на световната криза – притеснително или направо драматично?

- Спадът в броя на пътуванията е факт по целия свят. Въпрос на професионализъм, опит, реакция и наложено име е да преминеш през световната криза с възможно най-малко поражения. На немския пазар ситуацията е направо цветуща. Но на принципа – между слепи и едноокият е цар.
Мога да говоря от името на концерна ТУИ и фирмите, които представяме на световното изложение ITB в Берлин. Оказа се, че от всички немски туроператори ТУИ е в най-добро положение, като нашият минус е само около 10%. Това не би трябвало да изглежда изненадващо, защото ТУИ е туроператорът с най-висококачествени продукти и адекватни цени. Според мен обаче се е получило т.нар. изтласкване – онези, които са купували най-скъпото, сега купуват по-изгодно и слизат с една категория надолу и така - докато се стигне до тези, които са купували най-евтиното. Сега потребителите на най-евтините продукти в туризма не могат да си позволят да отидат на почивка. Затова още през есента заявих, че глобалната финансова криза може да се окаже положителна за България. Т.н. изпращащи пазари като Германия, Холандия, Белгия намират отличното съотношение цена-качество именно в България и страната ни засега е сред най-малко губещите сред т.н. посрещащи страни. Не можем да се успокояваме с това обаче. Много е сериозно положението от страна на възможностите за привличане на туристи от скандинавския и британския пазар. Рано е за паника, но и като гледаме провала на държави в нашия регион не бива да изпадаме и в излишно доволство.

- След доклада на Световната туристическа организация (UNWTO)  през минаталата година за преминаване към локални пътувания, то вече е факт. Далечни или близки сме за пазари като Германия и скандинавските страни?

- Въпросът не е колко сме далеч, а от кого сме по-близо. В момента наистина километрите и продължителността на полета играят сериозна роля. България е в по-добра позиция от Египет, Тунис, Мароко, та дори и Турция. Да, но на скандинавския пазар това не сработва. От Швеция се лети малко над 2 часа до България и въпреки всичко, там също сме с много на минус. Просто не можем да ги убедим колко хубаво ще им бъде у нас. И най-вече, че ще им бъде сигурно и безопасно. В същото време най-близките съседни страни на България ни преоткриват все по-интензивно.

- Кои са ключовите ни пазари за това лято?

- Румънският пазар ще си остане номер едно, немският пазар ще се затвърди, макар и губейки, като номер две. Уви, пазарите на които залагахме толкова много, като диверсификация от риска за срив на немския пазар – британския и скандинавския, ще отидат много назад. Не съм добре запознат с руския пазар, но ми се струва, че и там нещата започнаха да се случват доста краткосрочно.

- Промени ли се нагласата на туристите за ранно планиране и записване на почивките?

- Категорично се промени. Британските туроператори преди години започваха да записват през пролетта на тази година за следващото лятото. Сега от много ранно записващи те влязоха в общата схема да изчакват до последния момент изгодни оферти.

- Големи туроператори опитаха ли да „извиват ръце” по време на изложението в Берлин?

Не бих казал, че някой злонамерено се опитва да изнудва българските хотелиери да си свалят цените, но несъмнено опити се правят постоянно. Не бива да се забравя, че рискът при пакетно пътуване се носи от туроператора под формата на предварително заявени и предплатени самолетни места. Така че туроператорите са първите, които бият камбаната за тревога, когато нещата вървят зле.
Именно поради чартърния риск и поради опасността туроператорът да понесе огромни загуби от предплатените чартърни места, те се стремят да продадат тези седалки. Всяко уповаване на последната минута за туроператора си е чист хазарт.
В ТУИ работим с някои хотелиери от 15 години. В момента българските хотелиери трябва да си направят сметка дали да повярват на това, което им казват и да намалят цените. Или ще решат, че нямат нужда от съвети и туроператорите ще се принудят да анулират полети и така да намалят програмата за България.

 - Световна практика станаха национални и погранични стачки в периоди на масово пътуване – по празници и в пика на ваканционните сезони. Кой поема удара?

 - Контрата пак остава в туроператорите. За щастие повечето от тях са застраховани за такива случаи. Но дори когато туристите получат обратно парите си, загубите са големи, защото те не са само в изпълнение на пътуването, а в осъществяване на самия бизнес. В Германия, вече е задължителна застраховка в случай на фалит на туроператора, така че хората да бъдат репатрирани в родината, независимо къде по света се намират.

 - Българският зимен туризъм започна ли да набира имидж редом до морския?

 - В интересите на чуждестранните туристи планините ни са... никъде. Зимните ни дестинации са малко популярни, защото основното, което можем да продаваме е рекреативния туризъм на море. Масовият немски, британски, скандинавски, белгийски и холандски турист се интересува единствено и само от морето в България. И планината като място за почивка в последните 20-30 години на немския пазар губи все повече позиции. Този вид туризъм се практикува главно от семействата с деца в германските провинции и в Австрия.

 - Как оценявате българската държавна политика по отношение на туристическия отрасъл?

- Не мога да коментирам нещо, които не съществува. Имам чувството, че българската политическа върхушка мрази туризма. Тя го обича, само когато го практикува. Такова несериозно отношение към туристическата индустрия няма и в канибалските държави, които варят в казан някои от посетителите си.
Кипър, Испания, Гърция, Турция, Египет, Индия... мога още да изброявам – те застанаха зад индустрията. Само нашето правителство не предприема антикризисни мерки. Например, облекчавайки данъчното бреме за туристическия бизнес, да даде възможност индиректно да се въздейства върху ценовите нива. Това ще помогне на туризма да запази работни места, ще доведе и до постъпления в държавната хазна. 

Емилия Филипова, Берлин