Водите у нас чисти за къпане

Те отговарят на всички изисквания за качество, с изключени на 14 зони, повечето от които в района на Варна, посочи той, позовавайки се на данни от наблюденията и през миналата година, потвърдени от ЕС.

Според класацията на страните в ЕС, България е на 6-то място по съответствие на водите с международните изисквания.

От 1 юни с началото на летния сезон са започнали и интензивни планови проверки и взимане на проби за анализ от Регионалните здравни инспекции (РЗИ) от всички обществени зони за къпане.

93 са зоните за къпане в страната на открити водни площи, като 89 от тях са разположени на Черноморието, обясни от своя страна Димитър Димитров.

По думите му всички зони за къпане в България се контролират от РЗИ и отговарят на задължителните изисквания за качество и безопасност на водите, с изключение на 14 , които не отговарят на по-строгите препоръчителни критерии за къпане, обясни още Димитров.

Недостатъчният брой на пречиствателните станции по Черноморието и недостатъчния им капацитет са причините, които водят до влошаване на качеството на водата в този район. Въпреки това обаче, от ЕК за миналата година отреждат 6-то място на страната ни по чистота на водите за къпане.

Димитър Димитров обясни, че процентът на съответствие на водите за къпане, които отговарят на по-строгите препоръчителни изисквания на европейското законодателство у нас е 85,1% при среден процент за целия ЕС - 79,5. При вътрешните сладководни води за къпане процентът на съответствие на препоръчителните стойности е 100% при 92,1% средно за ЕС.

Страната ни е една от осемте страни-членки на ЕС, които през сезон 2010 г. нямат води за къпане, несъответстващи на задължителните изисквания.

На контрол в страната подлежат и басейните. В България има регистрирани 1281 открити и 488 закрити басейна, посочиха експертите като припомниха, че общият им брой през 2002 г. е бил 449.

Най-много басейни има в областите Бургас - 478, Варна - 264, Благоевград - 171 и Добрич - 135. Най-малък е броят на басейните в областите Търговище и Шумен - по 3 и Видин - 4 басейна, сочи статистиката.

Специалистите посочиха, че на наблюдение подлежат микробиологични и физико-химични показатели, като задължително се проверява и ефективността на дезинфекцията на водата в басейните и на санитарно-битовите помещения - съблекални, бани, тоалетни и др.

На контрол се подлагат и препаратите и дезинфектантите, които се използват за почистването им. През миналата година РЗИ са извършили 18188 анализа по физико-химични и 15082 изследвания по микробиологични показатели.

Несъответстващите на изискванията анализи по физико-химични показатели общо за страната ни са 4,61%, а по вторият показател - 4,48%, посочиха експертите. Освен проверките в рамките на държавния здравен контрол законодателството задължава собствениците на басейните да извършват собствен мониторинг на качеството на водите в тях. Анализът за миналата година сочи още, че по този ред в РЗС са извършени още 30 208 платени анализа по искане на фирмите, стопанисващи басейните.

При установяване на нарушения, както и отклонения в качеството на водите, в зависимост от риска за здравето, могат да бъдат наложени различни мерки - издаване на предписания с разписани задължителни мерки и срокове за изпълнението им, налагане на глоби и имуществени санкции и временно спиране на обектите до отстраняване на нередностите. За първо нарушение глобите са от 200 до 3000 лв., а при повторно - от 500 до 5000 лв. При неизпълнение на заповед за спиране на обект, санкцията може да достигне до 30 хил. лв.