Всяка пета българка работи на черно

То е проведено в края на м.г., като за да изпъкнат резултатите, е сравнявана ситуацията при мъжете и жените. Така се оказва, че разликите не са големи – всеки четвърти мъж (26 %) е работил през 2010-та без договор, 16 % просто не са си намерили такава работа, но са били готови да започнат.

“Сегашната криза отново ни връща мащабно и жестоко в лапите на сивата икономика. Това е икономическа принуда – както на ниво работодатели, така и на ниво работна сила, която търси каква да е работа, пренебрегвайки личните си интереси като всякакъв вид осигуровки, трупане на пенсионни точки. Това е ситуация, в която работникът е напълно безправен – става въпрос за 40 % и от двата пола”, коментира Михаил Мирчев.

Хубавото в това изследване е, че става пределно ясно, че в България дискриминация спрямо жените няма, обяви Илияна Йотова. 53 % от мъжете и 59 на сто от дамите твърдят, че няма разлика при заплащането по признак пол, а други по 20 % намират, че “общо взето няма разлика”. Ситуацията на Стария континент е съвсем различна – официални европейски институции изнасят данни, че жените получават 70 % от възнаграждението на мъжете, при това става въпрос за Западна Европа.

Дотук с приятните новини. Притиснати от кризата 84 % от мъжете и 90 % от жените не смеят да се опълчат от лошите условия на труд, защото са убедени, че ако напуснат сегашната си работа много трудно ще си намерят нова, или поне няма да е толкова лесно. “Страх, страх, страх – това е атмосферата на трудовия пазар у нас”, обобщи Мирчев.

За разрастването на сивата икономика, говорят и други резултати от изследването. Например – 180 хил. жени се съгласяват да работят и да се осигуряват на една заплата, като в пликче, неофициално получават повече. Според Мирчев това е форма на трудово насилие, тъй като така те се отказват от социални гаранции и граждански права. Така месечно 10-12 млн. лв. не влизат от осигуровки в НОИ и пенсионните фондове. И още един парадокс – 90 хил. жени пък се разписват за повече, а получават по-малко. 15 млн. лв. месечно се въртят и от тях се възползват работодателите – най-често, за да си купят нов джип, по-рядко – за да реинвестират.

Парадоксално, но в София само 47 % от мъжете и 58 % от жените получават на 100 % сумата, записана в договора им. За сравнение – в големите областни градове като Варна, Пловдив и Бургас съотношението е различно 90 на сто при мъжете и между 77 и 88 % при жените.

София се превръща в “икономическата прахосмукачка” на България, засмукваща с невероятна скорост хора мигриращи от цялата страна. Обяснението на социолога – столицата е залята от вълна от прииждащи от провинцията хора, готови на всичко, за да се закрепят, съгласяващи се да работят при дискриминационни и унизителни условия. “София предлага много работа, но с най-висока степен на несигурност”, посочи Мирчев. “Това е феноменът София – пъстър калейдоскоп от всичко в България, от най-модерното, позитивното до най-негативното и средновековното”, допълни той. И още един парадокс – именно в столицата разцъфтява криминалната икономика.

Най-уязвими от негативните тенденции са младите – от една страна, те по-лесно се поддават на натиск, от друга – са по-безотговорни спрямо себе си. Когато им ощетяват гражданските и трудови права, все още нямат съзнание, че трябва да си ги търсят и да принуждават работодателите да спазват правилата.

Проучването показва още една нерадостна тенденция – спецификата по региони води до факта “в Българи да съществуват няколко цивилизации”. “Една е цивилизацията в София, Бургас, Пловдив и Варна – европейска, макар и малко по-мръсничка и по-притесненичка. Имаме и друга България, която е изостанала в полуиндустриализараната епоха – в средата на миналия век. И огромни райони – почти 40 % от територията на страната, където има примитивни селища с примитивно земеделие и феодални граждански взаимоотношения – това е средата на 18 век”, предупреди Мирчев. Стряскащата статистика ще бъде продължена в следващо изследване по темата – този път по региони.

Резултатите от това проучване ще бъдат представени след два месеца на кръгла маса в Брюксел. Илияна Йотова ще настоява ЕК да изработи законодателна рамка, която да гарантира минималните осигурителни права на гражданите в Общността.