258|
22871
|21.02.2015
ГЛАСЪТ
16-те милиарда заем са нахална измама
Предложението на Бойко Борисов за взимане на 16 милиарда лева външен дълг трябва незабавно и категорично да бъде отхвърлено. Исканите средства се оправдават с изплащане на дължими стари задължения през следващите три години, както и за покриване на дефицити от 2015-2017 г. Тези аргументи са несъстоятелни.
Задълженията, които трябва да се изплатят през 2015, 2016 и 2017 година са както следва: 2015 г.: Три милиарда лв., взети през декември 2014 година за изплащане на задълженията по депозити в Корпоративна търговска банка. Тази сума беше отпусната от правителството като заем на Фонда за гарантиране на влоговете (ФГВ) и ще бъде въстановена от Фонда чрез постъпване на редовни и извънредни вноски от търговските банки. Държавата даже ще спечели от този мостови заем понеже лихвата, която ФГВ плаща е по-висока от тази на която е сключен държавният заем.
Около един милиард и шестстотин милиона лева за изплащане на други два заема взети през декември 2014 г. Те са по 400 милиона евро. Понеже са краткосрочни, плащанията им би трябвало да са предвидени в бюджета за 2015 г. и вероятно съставят част от предвидения дефицит от около 2.5 милиарда лева.
2016 г.: Не повече от 200 милиона лева са необходими за покриване на стари държавни задължения, които са дължими през тази година. Те ще бъдат предвидени и включени в бюджета за 2016 г.
2017 г.: Около 1 милиард и деветстотин милиона лева за покриване на дължими заеми възлизащи на 950 милиона евро, взети от кабинета Борисов-Дянков от 2009 до февруари 2013 г. Те би трябвало да бъдат предвидени при съставянето на бюджета за 2017 г.
Освен гореописаните дължими заеми за периода 2015-2017 г., има и няколко плащания по краткосрочни емисии, които традиционно се погасяват на вътрешния пазар с пласиране на държавни ценни книжа.
Дефицитите през 2015, 2016 и 2017 години са следните: Предвиденият дефицит за тази година е около 2.5 милиарда лева. Той може да бъде спокойно покрит от фискалния резерв без да се посяга на т.нар. сребърен фонд, нито на необходимия поддържан минимум.
За 2016 г. и 2017 г. няма изготвени бюджети, а се предвиждат дефицити в размер на около 2 милиарда лева на година!? Възможно е да няма нужда от дефицити въобще, а при нужда може също да се прибегне към фискалния резерв. Към края на 2014 г. той е над 9 милиарда лева.
Солидни и правдиви аргументи за поемане на този огромен дълг от 16 милиарда лева, за който настояват министър-председагелят Бойко Борисов и неговата партия, не съществуват, и той не трябва да бъде приет от Народното събрание. Съществуват обаче немалко пренебрегнати възможности за набиране на средства, които правителството, администрацията и всички държавни органи и агенции, включително общинските, биха могли да имат предвид.
Първо, 900 милиона лева бяха отпуснати от държавата (или от ФГВ) на Първа инвестиционна банка през юни 2014 г. Те трябва да бъдат върнати колкото се може по-скоро за да не се превърнат в личен подарък на банката.
Второ, разследването на КТБ би трябвало да доведе до набавянето на значителни капитали в полза на държавата. Не съществуват причини за забавяне на необходимите процедури.
Трето, от несъбраните над 6 милиарда лева, дължими от фирми и граждани към различни държавни, агенции включително НАП, могат да бъдат събрани спешно най-малко половината, а може да се помисли и за частична амнистия за насърчаване на вземанията.
Четвърто, 6 милиарда лева контрабанда, за които се тръби напоследък по всички медии, могат и трябва да бъдат превърнати в средства за доход на държавата. Щом тази сума е изчислена и рекламирана, не е трудно да се съобрази, че контрабандистите са познати, а начините им за заобикаляне на законите – известни. Не е известно дали тези 6 милиарда лева са общата сума за последните години (колко години?) или е годишна сума, но органите на реда биха могли да поработят по въпроса. Подобни забележки биха могли да се отправят и към ръководството на митниците.
Проф. Никола Алтънков,
Калифорнийски университет, САЩ
Около един милиард и шестстотин милиона лева за изплащане на други два заема взети през декември 2014 г. Те са по 400 милиона евро. Понеже са краткосрочни, плащанията им би трябвало да са предвидени в бюджета за 2015 г. и вероятно съставят част от предвидения дефицит от около 2.5 милиарда лева.
2016 г.: Не повече от 200 милиона лева са необходими за покриване на стари държавни задължения, които са дължими през тази година. Те ще бъдат предвидени и включени в бюджета за 2016 г.
2017 г.: Около 1 милиард и деветстотин милиона лева за покриване на дължими заеми възлизащи на 950 милиона евро, взети от кабинета Борисов-Дянков от 2009 до февруари 2013 г. Те би трябвало да бъдат предвидени при съставянето на бюджета за 2017 г.
Освен гореописаните дължими заеми за периода 2015-2017 г., има и няколко плащания по краткосрочни емисии, които традиционно се погасяват на вътрешния пазар с пласиране на държавни ценни книжа.
Дефицитите през 2015, 2016 и 2017 години са следните: Предвиденият дефицит за тази година е около 2.5 милиарда лева. Той може да бъде спокойно покрит от фискалния резерв без да се посяга на т.нар. сребърен фонд, нито на необходимия поддържан минимум.
За 2016 г. и 2017 г. няма изготвени бюджети, а се предвиждат дефицити в размер на около 2 милиарда лева на година!? Възможно е да няма нужда от дефицити въобще, а при нужда може също да се прибегне към фискалния резерв. Към края на 2014 г. той е над 9 милиарда лева.
Солидни и правдиви аргументи за поемане на този огромен дълг от 16 милиарда лева, за който настояват министър-председагелят Бойко Борисов и неговата партия, не съществуват, и той не трябва да бъде приет от Народното събрание. Съществуват обаче немалко пренебрегнати възможности за набиране на средства, които правителството, администрацията и всички държавни органи и агенции, включително общинските, биха могли да имат предвид.
Първо, 900 милиона лева бяха отпуснати от държавата (или от ФГВ) на Първа инвестиционна банка през юни 2014 г. Те трябва да бъдат върнати колкото се може по-скоро за да не се превърнат в личен подарък на банката.
Второ, разследването на КТБ би трябвало да доведе до набавянето на значителни капитали в полза на държавата. Не съществуват причини за забавяне на необходимите процедури.
Трето, от несъбраните над 6 милиарда лева, дължими от фирми и граждани към различни държавни, агенции включително НАП, могат да бъдат събрани спешно най-малко половината, а може да се помисли и за частична амнистия за насърчаване на вземанията.
Четвърто, 6 милиарда лева контрабанда, за които се тръби напоследък по всички медии, могат и трябва да бъдат превърнати в средства за доход на държавата. Щом тази сума е изчислена и рекламирана, не е трудно да се съобрази, че контрабандистите са познати, а начините им за заобикаляне на законите – известни. Не е известно дали тези 6 милиарда лева са общата сума за последните години (колко години?) или е годишна сума, но органите на реда биха могли да поработят по въпроса. Подобни забележки биха могли да се отправят и към ръководството на митниците.
Проф. Никола Алтънков,
Калифорнийски университет, САЩ
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads