Ало, грипавите! Я да си налягате парцалите вкъщи!

 

Най-сигурният инкубатор на грипни вируси в последно време е градският транспорт. Най-сигурният враг на всеки един от нас сме си ние самите! За да се направи тази констатация не е необходима медицинска квалификация - достатъчно е само човек да се качи в произволно избрано превозно средство в произволно избран български град. И за пореден път ще се убедите, че на българина му липсва каквато и да било култура на профилактика или здравна солидарност.

 

В превозните средства гъмжи от кашлящи и кихащи граждани, които безогледно сеят микроби наоколо, без оглед на факта, че точно грипните вируси се разпространяват най-бързо и лесно. И без мисъл за това, че редом с тях пътуват възрастни, деца, бременни жени...

 

И в това отношение сме далеч от цивилизования свят. Навсякъде по света има неписано правило, че когато човек е болен, той си наляга парцалите вкъщи, за да се излекува по-бързо, но и да не заразява околните. Това правило у нас се пренебрегва точно толкова безцеремонно, колкото и редица други писани и неписани норми. Достатъчно е да се качите в претъпкан столичен (вероятно не само) автобус или тролей, да пипнете някоя от години непочиствана ръкохватка или да постоите в близост до шумно подсмърчащ пасажер, който гледа лошо заради това, че той е болен, а вие още не сте. Да не говорим, че жестът - поставяне на ръка пред устата при пристъп на кашлица - не е от най-познатите за нашего брата, който не се смущава от това, да покаже пред широка публика цялата специфика на зейналата си паст. Съвсем съзнателно ще подмина и честите гледки на съсредоточено бъркащи си в носа или ушите индивиди, заети с това да изчоплят нещо, което им пречи отвътре пред смаяните погледи на околните. Звучи твърде натуралистично, но да се наблюдава, е още по-отблъскващо...

 

 

Излишно е да се прави печалният извод, че пак става дума за част от т.нар. български манталитет, за когото добрите маниери са доста далечни, а порядъчното възпитание рядко е даденост. Обичаме да квалифицираме повечето хора с фразата: "Липсват му първите седем години", но почти никога не сме склонни да се взрем в себе си, за да установим това отнася ли се и до нас самите.

 

Излишно е да се напомня и практиката в други страни, в които болните поставят медицински маски на лицата си, ако им се наложи да се появят на публично място, защото така проявяват загриженост към околните и към обществото като цяло. Това, че един или повече хора са възпрепятствани да вършат работата си, докато боледуват, не означава, че и другите трябва да бъдат доведени до подобно състояние, точно обратното. И това е въпрос на манталитет, само че с друг знак, различен от този, с който по нашите ширини сме свикнали.

 

Затова, ако ви налегне грип, просто изчакайте вкъщи няколко дни, за да се излекувате като хората! Колегите ви ли ще предпочетат и те да се тръшнат болни пред перспективата да вършат известно време и вашата работа. Просто проявете известна доза солидарност и по отношение на тях, и на семейството си, но и на хората, които не познавате, но в една или друга степен застрашавате!

 

Впрочем, според теоретиците, подобно на свободата, солидарността е също биологична нужда, инстинкт и закон на живота. Солидарността е принцип в обществените отношения, признат от мнозина, прокламиран още от Френската революция. Вярно, това е станало в друга държава, далеч от тук, но нали и ние сме се запътили към модерните общества, в които освен просперитет, има и други ценности като взаимопомощ, култура, обществена солидарност. А когато ги има свободата и солидарността, не закъснява и напредъкът! Frognews.bg