Унижението да те управляват московци

Проф. Пламен С.Цветков

В далечната 1972 г. благодарение на родителите си бях попаднал на запад, но когато поисках да остана там, агенти на комунистическата “Държавна сигурност” ме върнаха насила обратно в съветска България. През 1989 г. се оказа, че наместо аз да отида на Запад, Западът дойде тук, в България. Поне така си мислех в първите дни и месеци след падането на Берлинската стена. Не можех обаче да допусна дори в най-кошмарните си сънища, че двадесет години по-късно ще ни управляват същите недоразумения на природата, които бяха на власт и преди 1989 г.

Изминаха пет години, откакто България бе приета за член на НАТО и тече третата година от влизането ни в Европейския съюз, но в пространството на свободните и напреднали държави страната ни се асоциира единствено с корупция, мафия, фасадна демокрация и “троянския кон” на Русия. След Георги Димитров, Васил Коларов, Вълко Червенков, Гриша Филипов и Андрей Луканов привършва мандатът на шестия съветски поданик, станал премиер на България – Сергей Дмитриевич Станишев.

Първите стъпки на България като член на НАТО ще се запомнят със скандалните опити като представители в Брюксел да се изпращат кадри на репресивния и шпионски апарат на комунистическия режим. Както е известно, тези кадри трябваше позорно да се завърнат, след като им бе отказан достъп до класифицираната информация на алианса. Граничещи с идиотизъм пък бяха двата договора с руски фирми за ремонт и реновиране на стари съветски хеликоптери.
С категоричния си отказ да скъса с комунистическото минало на Русия и с имперския начин на мислене режимът на Путин-Медведев е абсолютно несъвместим с основополагащите ценности и принципи на НАТО и Европейския съюз. Напълно логично е при тази ситуация руснаците да нямат никакъв интерес от засилването на българската армия като част от въоръжените сили на Северноатлантическия съюз и не можеше да се очаква друго освен крах на скандалните договори за ремонт на хеликоптерите.

Със завидно усърдие се постигна и още по-безнадеждно заробване на България от руските енергийни източници. По някаква перверзна логика управниците ни посочиха като виновник за газовата криза от миналия януари Европейския съюз, Украйна, но не и Русия.

По всичко личи, че триглавата коалиция възприема Европейския съюз горе-долу по същия начин, по който БКП гледаше на Съветския съюз преди 1989 г. И в двата случая формулата е да се подчиняваме, а когато можем – да ги лъжем. Това се отнася и за молбата на Станишев за европейски експерти, които да оправят собствените му бакии. Бодряшките твърдения на правителството, че световната финансова и стопанска криза някак си щяла да ни заобиколи, следват пък с изумителна прилежност крилатия принцип на Тодор Живков: “Ние ще се снишим, докато отмине бурята”.

Всеки критичен материал в западните медии за безогледния грабеж на европейски средства, за потресаващите условия в домовете за изоставени деца или за срастването на организираната престъпност с държавните институции също предизвиква типично московски реакции. Доносникът на “Държавна сигурност”, когото търпим вече осма година за президент, окачествява тези материали като “клеветническа антибългарска кампания”. Сякаш всеки европеец или американец вижда в България едва ли не главната заплаха за себе си, а всъщност повечето американци дори не знаят в коя точка от планетата се намираме.
Напъните на Георги Седефчов Първанов–Гоце да угодничи на Путин, с когото се среща по-често, отколкото със съпругата си Зорка, не може да предизвикват нещо друго освен срам. Също толкова унизителни са и клетвите му в приятелство и с американския, и с руския президент. Ако не желае да признае фундаменталната разлика между демокрацията и диктатурата, държавният ни глава би могъл да се вслуша поне в идеолозите на ултралявата руска агентура у нас в лицето на “Атака”. Например един доносник на “Държавна сигурност” от парламентарната група на “Атака”, набеден кой знае защо за археолог, е непоклатимо убеден, че демокрацията е някаква протестантска измислица, с която Западът искал да унищожи “съборния модел на православието”, а заедно с него и Русия. По логиката на този мисловен “бисер” демокрацията не е общочовешка ценност, но много по-съществено в случая е признанието, че днешна Русия е несъвместима с правата и свободите на личността, а това означава - и със самата основа на съвременната човешка цивилизация.

С безгръбначието си спрямо Русия режимът на Първанов-Доган-Сакскобургготски всекидневно поругава националното ни достойнство, както във времената, когато България имаше репутацията на “шестнадесета съветска република”. За късния живковизъм ни напомнят и отчайващите опити за отклоняване на общественото недоволство. Наскоро някакъв щатен кадър на комунистическата “Държавна сигурност” прогласи за агент на КГБ човека, който откъсна България от Русия и пренасочи страната ни към западната цивилизация. На свой ред един полуграмотен индивид, който е преподавал бойни изкуства в милиционерската школа в Симеоново преди 1989 г., замърсява интернет-пространството с истериите си за някакъв “юдеомасонски заговор”, като задължително включва в този заговор всеки по-изтъкнат антикомунист с българско самосъзнание. Показателно е между другото, че антисемитизмът е съвършено чужд на българската национална традиция, но е неотделим от великоруския шовинизъм и панславизъм.



Компроматната война е по-скоро част от фолклора и обектът на тази война просто научава периодично интересни неща за себе си. Много по-зловещи и ефикасни са усилията на мафиотизираната комунистическа номенклатура да подменя непрекъснато вота, създавайки нови и нови “патриотични” и “десни” партии като се почне от ДПС, “Българския бизнесблок” и НДСВ и се свърши с “Атака” и движение “Напред”.

Единственият начин да се отървем от червената мафия е да участваме в изборите. Както и преди, вотът за Европейски парламент и за 41-то народно събрание ще изправи московските продажници срещу отговорните български граждани. Аз вече съм решил за кого да гласувам, а вие?