Ангел Александров пална клечката на „розите” в следствието и воня заля държавата

Разказвам тази войнишка случка, защото тя много ми напомня това, което се случва тези дни в Националната следствена служба.

Странното е, че в случая клечката кибрит държи не новобранец, а самият шеф Ангел Александров.

Както и друг път той успя да привлече вниманието със сензационни разкрития: следователката Татяна Шарланджиева саботирала делото срещу Вальо Топлото и изчезналите пари на столичната „Топлофикация”, освен това зареждала с поверителна информация Красимир Георгиев, шеф на скандалната фирма „Фронтиер”, която бе свързана с Топлото по време на разследването. Не щеш ли, от тези упреци се засегна и прякота шефка на Шарланджиева – Зоя Иванова, която подаде оставка. Женският дует даде пресконференция, на която изрекоха доста тежки упреци към своя ръководител Александров. Всъщност това, което изрекоха на глас, отдавна се знаеше във всички среди, имащи някакво отношение към работата на следствието. Колегите журналисти пък съвсем не бяха изненадани, само си свериха часовниците.

Каква новост е, че Александров е човек на лидера на ДПС Ахмед Доган? Това е обществена „тайна” от години. Както и че Александров отдавна се опитва да уличи в престъпления шефът на „Булгартабак” Христо Лачев. Това щение датира още от времето, когато Лачев бе началник на „БТ Благоевград”, а жълтата вицепремиерка Лидия Шулева и ДПС се ритаха по кокалчетата кой да шитне „Булгартабак” за жълти стотинки и да прибере едни милиони. Тогава откъм политическата камбанария яко замириса на кенеф, но сънливия и бездеен избирател цъкаше и пустостваше, вглъбен единствено в течната родна философия, варираща от 40 до 70 градуса, в зависимост от преварката. Така всички замесени политици вместо в затвора се озоваха отново в парламента.

Предисторията е ясна и кратка. Ангел Александров е бил следовател по делото на Доган, когато през 80-те години на м.в. сегашният лидер на ДПС е съден за антидържавна дейност. Как са се развили тогава нещата в следователската стаичка незнам, но днес Александров се държи спрямо Доган като поразен от „Хелзински синдром”, когато жертвата съчувства и почва да помага на палача си. Вероятно с това може да се обясни буксуването по делата срещу източването на Държавния резерв, в които бяха замесени фирми, близки до бизнескръга на Доган. Точно тогава сегашната зам.-министърка на икономиката Корнелия Нинова подписва протокола за разследваните фирми „с особено мнение”, което я превръща в неудобен за Александров човек.

В интерес на истината немалко юристи и хора от бизнес-партийните среди твърдят, че някога Александров, Шарланджиева, Иванова и Нинова са били малък кръг с общи интереси и готови на саможертва един за друг. Какво ги е свързвало, ще попитате. Разказват се много неща, но ще се спра само на някои от тях. Зоя Иванова е дъщеря на първият партиен шеф на Ботевград. Съпругът й Стефан Дуфев е известен с това, че като директор на българското училище в Бенгази, Либия претърпява катастрофа, за която либийските власти смятат, че е виновен. Докато бил в болницата той разбира, че положението не е розово и духва оттам и чрез наши дипломати успява да се прехвърли в Тунис, а след това и в София. Нещата се разминават, защото Дуфев е бил близък дъщерята на Тодор Живков – Людмила Живкова. С подобни протекции на съпругата му Зоя не е било много трудно да завоюва добри позиции в следствието.

Любопитна е биографията и на зам.-министърката Корнелия Нинова. Въпреки че е от комунистическо потекло, тя успява да се сближи с дъщерята на Йордан Соколов по времето, когато е бил вътрешен министър, а след това и председател на Народното събрание. Двете успяват да направят добри услуги на турския бизнесмен Суди Озкан, известен с хазартния си бизнес. За същият стана известно, че е бил разследван от турските власти за злоупотреби, за което тайните служби на Анкара предупредили нашите, но по неизвестни причини тази информация дълго била укривана.

Преди това пък Нинова е била шеф на Техноимпекс. През този период, пак в комбина с дъщерята на Соколов, успяват да продадат на Озкан някои от сградите на Кореком в столицата.

В средите на магистратите се говори, че третата от гурпата, Шарланджиева е добър професионалист и коректен човек. Но същите хора признават също, че може би има нещо вярно в слуха, че докато е разследвала Вальо Топлото, четири от 6-те сейфа пълни с пари, били изпразнени по мистериозен начин. Предполага се, че автор на тази конспирация е бил Красимир Георгиев, а информацията му е дадена от Шарланджиева, с посредничеството на Нинова и Иванова. Същият Георгиев е съсобственик на един от най-баровските жилищни комплекси на „Симеоновско шосе” в полите на Витоша. Строила го е скандално известната някога групировка 7М, с която Георгиев бил много тясно свързан. Някои експерти дори допускат, че част от откраднатите от „Топлофикация” пари са били наляти именно в този луксозен комплекс.

И тук настъпва кулминационният момент в тази пиеса „а ла Йонеско”. На сцената се появява главният прокурор Борис Велчев и изрича думите: „Твърде съм скептичен, когато магистрат обвинява началника си в натиск, ден след като същият този началник е поискал неговото дисциплинарно уволнение”.

Прав е. Аз също съм адски скептичен за спазването на закона у нас, като виждам какво става в следствието и около него. Не ми е лесно да го кажа, но каточе ли и последната ми надежда, че нещо ново ще се случи след 1 януари 2007 г. почва да се изпарява след тези априлски скандали.

Затова се и сетих за онази случка от казармата, коагто избухнаха лайната и омазаха всичко наоколо.

След развилия се скандал няма да има никой в бяло. Надявам се този път вонята да не трови само носа на обществения зрител, но да стигне и до луксозните комплекси, като този на 7М.

Между другото, дали службите знаят, че толкова одумвания ортак на Вальо Топлото – Красимир Георгиев отдавна е в Лондон? Аз научих скоро и не се учудих. Както няма да се учудя ако той се окаже лицето, което е заплашвало шефа на следствието Александров. Ще научим скоро, защото Александров обича медиите, а ни чакат 4 почивни дни. Какъв подходящ момент за изява.