Понеделник, 23 Октомври 2017, 20:14
Frognews
3| 9160 |25.12.2016

Български коледни преживелици и случки

.
Рождество, хед. Андрей Даниел
За Коледа са изречени много и все прекрасни неща. Рождество Христово ни дарява със светлина, подклажда мечтите ни, оваря сърцата ни. Не е пресилено, че на Коледа хората стават по-добри. Така е. Както е казал Карл Нелсън, Коледа е това време в годината, когато ни хваща носталгия по дома, дори когато сме си вкъщи.
Седнете заедно с любимия си в стая, в която единствената светлина идва от коледната елха, и си припомнете преживяното зоедно. Ще видите, че хубавите моменти в живота ви са дори повече от лампичките на елхата. Какво по-хубаво от това...

Ричард Лам обаче не е забравил, че политиката е някъде край нас дори в празничните дни. Коледа е онова време в годината, когато децата казват на дядо Коледа какво искат, а възрастните плащат. Дефицит е, когато възрастните казват на управляващите какво искат, а децата трябва да плащат. Да имаше и от нашите политици някой да прочете тези думи на Лам...

 

Насладете се на прекрасните истории, разказани от български класици.

 

Тодор Г.  ВЛАЙКОВ

 

ПО КОЛЕДА

(Из „Преживяното")

... Ето го най-после и Бъдния вечер. В собата кака е раздигнала и разтребила всичко, както бе за службата. Мама пак се е разтегнала из къщи. Мен ме не сдържа на едно място: сега съм при кака, помагам й да постила шарените черги, па току ще изскоча в къщи да видя какво прави мама. Тя вече е приготвила много нещо и от захлупените менчета, тенджури и гърнета около огнището се носи миризма на хубави гозби...

Тато се прибира тая вечер по-рано. Той е важен, както винаги, но в същото време и благоразположен. Изправя се, според своя навик, с гръб към пещта. Тя е много топла. Че сега мама, както никога, повторно я е запалила. И видях, турна вътре един голям кютюк -бъдник било това. Ще гори той цялата нощ. Кака внася голямата паралия и слага я не до пещта, както други път, а под куностаса, дето свети добре измито кандило. Мама запринася от къщи, каквото е приготвила и каквото трябва, и заедно с кака започват да нареждат бъдни-вечерската трапеза. Аз, сбит до байко в топлото кюше, нетърпеливо хвърлям поглед към широката паралия, която все повече се пълни и кити с различни работи.

Когато всичко е напринесено и наредено, тато бавно пристъпя, скръства крака и разполага се начело на паралията. Скоквам бързо и аз и отивам, та сядам до коляното му. От другата му страна пък тихо се намества байко. Като дотъкмява още едно-друго, и мама присяда отсреща, а до нея и кака.

В средата на паралията е сложена бяла, хубаво загладена турта. Върху нея е поставена разлата паничка с мед. До туртата в малък съд, напълнен с пепел от огнището, гори забодена восчена свещ, а до него из кандилницата се издигат струи дим от измирски тамян. Наоколо са наредени гозбите: в един тас е джуркания боб, нарязан на квадратчета и полян отгоре с петмез, в сахан са свитите от пресол пилци с ориз - така казваме на сърмите, - в голяма паница е сипан ошав, а в друг разлат съд са сложени орехи, лешници, ябълчета и смокинки.

- Сега да се отчете молитвата! - нарежда тато. Байко се изправя. Ставам и аз и казвам „Святий Боже". Всички се кръстим. След това байко изчита „Ядят убози". Мама взема димящата кандилница и прикадява три пъти паралията. Кади после и по всички кюшета на собата. И като се връща, туря кандилницата на скемлето под Куностаса и сяда на своето място.

Сега тя разчупва туртата и слага пред всекиго по един къс.

-За много години!-дума тато и натопва залък   от   туртата в мед.

-Амин,  дай Боже!-викаме всички и също започваме да топим.

Много ни се вслажда топлата ченичена турта с медец! Ала таман се разяждам, неизтопили още половината от меда, мама вдига паницата.

- Тоя да остане, та да се намира през годината за лек, - И поставя в средата на паралията пак джуркания боб. Сладък е и той. И ям го с особена охота. Че тая гозба мама готви само на Бъдни вечер, та цяла година копнея за такъв джуркан боб... Като се наяждаме, мама взема и раздава всекиму от нас по един орех. - Чукни си сега твоя, да видим какъв ти е късмета. - Чуквам го. Ядките му са здрави и хубави. -Ще бъдеш здрав цяла година! - дума весело и подава ми след това една шепа ябълчета, лешници и смокинки.

Тато се кръсти и става. Ставаме всички. Кака не раздига паралията, а само я помества в кюшето, под куностаса - трябвало да седи тъй до заран, че нощеска, като се роди малкият Иисус, да има Божата Майка с какво да се покани...

Златю Бояджиев

 

 

Йордан ЙОВКОВ

ЗВЕЗДНА ВЕЧЕР

(откъс)

Дядо Сидер издигна глава.

-        Звездите... аз ги зная тях. Когато бях овчар, по цели нощи съм ги гледал. За овчаря звездите са всичко:те му показват и пътя,  те му показват и кога кое време   е.  Никога   не   ще   се   обърка   той,  додето   на небето   има   звезди.  Аз   познавам   всичките   звезди,приказките им...

Йошка слушаше вече жадно. Дядо Сидер продължи:

-        Виждаш ли, Йошка? Ето онези три големи звезди наред   една   след   друга.  Това   е   Ралицата.  По   нея   аз всякога мога да позная колко е часа. Ралица се казва -рало е.  Ето най-напред са воловете,  после ралото и най-подир   орачът.  А онези   купчина   звезди   -  те   са Овчарят. Ето стадото му, пръснато на дъга - ситните

звезди; ето настрана друга по-голяма звезда и до нея една по-малка - Овчарят и кучето му. Виждаш ги, нали,Йошка. Ето там има друга купчина такива звездите са Свинарят.  Но Овчарят върви всякога напред,  пред Ралицата   и   пред   Свинаря.  Бог   обича   овчарите.  Нали затова и те първи са видели малкия Иисус.

Дядо Сидер замлъкна, Йошка гледаше звездите, спомняйки си разказа за Витлеемската нощ, за голямата ярка звезда, огряла над бедната пещера, и овчарите, радостни и учудено коленичили пред Иисуса... Дядо Сидер пак продължи:

-        А онези, големите звезди - седем са, - това е колата. Разбойник е бил стопанинът на тая кола.  Виж де я оставил и отишел на другия край на небето да краде слама, и от кого? - От кума си. Но отдето минал, сламата се посипвала подире му. И сега личи. Затова се казла тая диря Кумова слама... А тая звезда, най-хубавата, най-светлата... скоро ще се скрие вече... Далеч се зачуха звънци, приближаваха се овчари. Дядо Сидер се заслуша внимателно, па стана.

-        Дядо Сидере, гледай, гледай! - завика Йошка.

-        Какво има,  Йошка?

-        Гледай, гледай... звезда падна.

Дядо   Сидер   издигна   глава,  изгледа   небето,  но нищо не видя.

-        Умрял е някой - обади се той.

-        Какво?

-        Умрял е някой. Кога умре някой, една звезда пада от небето...

 

***

 

Макариополски епископ д-р НИКОЛАЙ, архимандрит д-р СЕРАФИМ

 

ТРИ ИИСУСОВИ ПРИТЧИ

(Из „Нашата Вяра")

 

За да направи учението Си по-достъпно и разбираемо за простия народ, Христос говорил в притчи. Притчата е разказ, в който със случки от обикновения живот се разкриват някои важни духовни истини.

Първата притча, която разказал Иисус, е за сеяча.

ПРИТЧА ЗА СЕЯЧА

Излязъл сеяч да сее; едни зърна паднали на пътя и долетели птици, та ги изкълвали. Други паднали на каменисто място, дето нямало много пръст - скоро поникнали, но и скоро изсъхнали. Трети паднали между тръните, били заглушени от тях и не дали плод. Четвърти паднали на добра земя и дали плод: някои - сто, други - шестдесет и трети - тридесет зърна.

Христос завършил притчата Си с думите:

-        Който има уши да слуша,  нека слуша!

Апостолите не могли да разберат смисъла на тази притча,  затова помолили Христа да им я разясни.  И Той дал следното разяснение:

-        Семето е словото Божие. Сеячът е Сам Бог,а различните почви са различните човешки сърца.Има хора, които не обичат да слушат и възприемат словото Божие. И ако то попадне в техните сърца, дохожда сатаната като граблива птица и го изкълвава. Това означава семето, паднало на пътя.Има други, които отначало с радост приемат словото, но то не може да даде у тях плод, защото те са непостоянни; бързо го приемат и бързо го забравят. Това означава семето, паднало на Камениста почва.Посеяното пък в тръни означава ония, които с желание приемат словото, но житейските грижи и удоволствията на тоя свят го заглушават и то не може да даде плод.

А падналото на добра почва са ония хора, които с любов възприемат словото, и принасят плод с търпение.

Тази притча е твърде поучителна. Тя ни показва, че от нас зависи спасителното Божие семе да даде добър плод. Ако ние сме възприели с любов това семе, ако сме разорали за него почвата на нашето сърце и ако се грижим с усърдие по-нататък за него, то непременно ще бъде плодоносно.

 

ПРИТЧА ЗА БЕЗУМНИЯ БОГАТАШ

 

На един човек нивата била родила много и той се чудел къде да прибере богатия плод. Най-сетне си казал:

-        Ще   разруша   житниците   си   и   ще   направя нови,  по-големи.  Па   ще   кажа   на   душата   си:

„Душо, имаш блага за много години; почивай, яж, пий и се весели!"

Но Бог му рекъл:

-        Безумнико,  още   тая   нощ   ще   ти   поискат душата!  И всичко това кому ще оставиш?

И Христос завършил Своята притча с предупреждението:

-        Тъй бива с всекиго,  който събира имане за себе си, а не богатее в Бога. Иисус Христос не е против самото богатство, а против лошата му употреба. Това Той е разкрил картинно в притчата. Земните блага не са самоцел за човека, а средство за постигане на добри и богоугодни цели. Несправедливо е да употребяваме богатствата само за наши нужди и от тях да правим избор за лични удоволствия. Ненаситният стремеж към богатства и тяхното преумножаване подтиква човека към много грехове: неправда, измама, кражба, убийство и пр. Ние трябва наистина да богатеем, но само в Бога, т. е. да вършим делана християнска любов. Тогава ще бъдем истински богати, защото тия богатства никой не ще е в състояние да ни отнеме.

 

ПРИТЧА ЗА ТАЛАНТИТЕ

Един богат човек трябвало да замине за чужбина. Преди да отпътува, той предал имота си на своите слуги. На един дал пет таланта, на другиго - два, а на трети - един талант. Първият и вторият, като получили парите, употребили ги в работа и придобили още толкова. Третият обаче закопал таланта в земята. След време господарят се върнал и поискал сметка от слугите си.

Първият рекъл:

-        Господарю, ти ми даде пет таланта, аз ги разработих и придобих други пет.

-        Хубаво си сторил, добри ми рабе (служителю)- казал господарят. - Понеже ти се оказа верен в малкото,  над   повече ще те поставя.  Влез   в радостта на своя господар!

Тъй станало и с втория. И той разработил сбоите два таланта и придобил други два. И него похвалил господарят.Третият,  като пристъпил,  казал:

-        Господарю, понеже те знаех, че си лош човек,уплаших се да не го загубя и заринах таланта в земята. Ето ти твоето!

Господарят се ядосал на този свой слуга и му казал:

-        Лукави и лениви рабе! Щом като си знаел, че съм лош човек, трябваше да дадеш таланта ми в банката,  та поне лихва да спечели.И заповядал господарят на слугите си да хвърлят този недостоен и негоден раб в тъмница, а таланта да дадат на оногова, който имал десет. Христос в заключение казал:

-        И тъй, всекиму, който има, ще му се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се вземе и онова, което има.

 

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Малта и България – конфузни прилики и разлики, които трябва да знаем 5| 12269 |19.10.2017 . Писането от Цонев и Пеевски на закон е все едно Хитлер да пише закон в защита на евреите* 16| 7690 |18.10.2017 . Бай Иван-Френския, Цецо–Умния и Бойко-Честния... Бах ти живота! 13| 19164 |16.10.2017 . Йончева срещу Борисов – власт над пропастта 15| 11728 |13.10.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах