Евала на Вежди, който ни учи как да обичаме Борисов и Пеевски

Рашидов - интелектуалецът беше по битивито. И рече величествено: "Трябва всички да поздравиме премиера! Защото всички останали говорят, а ако има някой да работи това е пемиерът… и… неговото правителство. Не, кажете ми кой друг, освен да говорят, работи!"

За Народното събрание и искането на БСП да бъде извикан премиера да отговори на въпроси за мерките за преодоляване на здравната и икономическата криза. Вежди: "Извинявайте ама Корнелия Нинова, която нищо не прави, и се забавлява. Ами денонощно не спи правителството. Тя решила сега да пита премиера. Ами да си го пита в едно кафене! Тежка военна ситуация има, тя добре ли е? каква е тая простотия по време на война. От коронавируса ще се спасим, ама от Корнелия – не. Не е за парламент – за окопи е. Трябва да сме в окопа, на фронта…“

И стигаме до кулминацията на титаничната рашидова мисъл: "Аз помагам, колкото мога. Нямам пари колкото г-н Пеевски, чест му прави. Най-големият дарител. И на това ли да го оплюем. Най-големият дарител. Трябва да му благодарим. Няма да се женя за Пеевски, я… Човекът помага. Как па сме такива хора, дето на жеста не казваме едно „благодаря“. Ще минем всички граници от омраза…“.

Нарочно или неволно, Вежди събра в едно Борисов и Пеевски. Нещо, което много дразни премиера. Но Вежди е като „Пияния кораб“ на Рембо – не знаеш накъде ще се наклони, къде ще те запокити или отведе… И повръщаш до припадък.

С риск да претоварим мозъчната дейност на рашидосубектите, ще припомня, че и в най-трудни времена парламенти и депутати са работили, отговорни пред своите избиратели.

По време на Втората световна война, на 24 май 1943 г. в София, се провежда протестно шествие в защита на българските евреи. Народното събрание не се е пръснало по къщите, а работи. Подпредседателят Димитър Пешев пише писмо до председателя на НС, подкрепено от много негови колеги, включително от съпартийци на премиера Богдан Филов в защита на евреите. Адолф Айхман, идеологът на унищожаването на евреите, е бесен на българските депутати. Звъни на Борис III, на Филов, но не успява да пречупи волята на народните ни избраници.

По време на войната Британския парламент не спира работа нито за ден. Там Уинстън Чърчил произнася едни от най-въздействащите речи, а депутатите гласуват закони, допринесли за победата над нацизма.

Цигарите, алкохола, дрогата, коронавируса, рака, спина, чумата, тероризма, бедността – всички те убиват. Но най-смъртоносна обаче е агресивната простащина в политиката. Повече от черната мамба дори...  

Вежди Рашидов е ярък пример за обратния ефект.

Нищо не те прави толкова страхлив, жалък и лишен от съвест, както желанието да бъдеш любимец на някого.

Не се отнася за Рашидов, разбира се. Той е брониран с вяра и любов към Борисов и Пеевски. А вие, неблагодарници, се покайте за бездушието си.

Огнян Стефанов