Бомбонената журналистика и харемът във властта
При това, денят, обагрен в розово е по своему забележителен. Оказва се, че зам.-министър на Меглена Кунева е подал оставка в знак на несъгласие с методите й. Ни дума за това. Разгърмя се и глобалното журналистическо разследване за Панамските документи и офшорните скривалища на височайши държавни и бизнес особи по света.
Понятието „офшорка” обаче не е предвидено в знаменателния телевизионен диалог в розово. Нито зловредните асоциации, които то буди на местна политическа почва. А тя е наторена със знаковите за страната ни усилия на депутата Пеевски да крие по офшорки богатствата си на успял млад мъж. Естествено, с безкористното съдействие на прокуратурата. Включително и истината за собствеността на „Булгартабак”, която в момента е все по-актуална. Да, за сега не изплува от Панамските файлове. Но пък в техния контекст би трябвало да вълнува госпожата повече от всякога. Още повече, че със светнали очи тя се впуска да разяснява приноса си за непоносимо светлите хоризонти пред битката с корупцията по високите етажи. И не крие гордостта си, че е вносител на едноименния закон за втори път. Затова сгълчава водещия, че употребява думата „поправителен” за опита да го прокара пак в парламента и пред публиката с етикета „Кунева”. В отговор той се усмихва с паркетна сърдечност. И пуска метър всички антикорупционни възторзи на гостенката си. Включително и твърденията й, че предвидената в проектозакона „гражданска конфискация” е супер.
Водещият все така любезно пропуска покрай ушите си вицепремиерската похвала към Комисията за конфискация на незаконно придобитото имущество. Браво, че конфискувала имоти на прокудения банкер Цветан Василев за над 2 милиарда лева! Липсва интерес у домакина в студиото дали тези имоти са лична собственост на Василев или на банката, защо са придобити незаконно и т.н. Кунева безпрепятствено дава да се разбере, че подкрепя бандитския криминално-политически фалит на КТБ. И че мелодичният й призив: „Нека живеем честно!” се бие с реалността на КОЙ, от която тъй остро се разграничаваше преди да влезе във властта.
Но тя е довела до съвършенство умението си да произвежда думи. Прави го едновременно с интонациите на девствена ученичка и на благовъзпитана придворна дама. Кариерата й на любима министърка по европейските въпроси на Симеон Саксккобургготски обяснява второто. Но първото звучи като буфосинхронистки трик. Човек неволно се пита дали дарбата на буфосинхрона се предава по наследство. Защото все още се помни, че бащата на новоизпечената образователна министърка Щилян Кунев е бил член на популярната при соца група „Буфосинхронистите”.
И други работи са известни. Чак са втръснали от повторение. Кариерното израстване на Кунева. Роднинските й връзки с бившата комунистическа номенклатура по линията Пръмови. Патриотичните й подвизи й като царски европреговарящ и еврокомисар.
Врътката, с която подмени вота на избирателите си през 2009-та и отстъпи спечеленото евродепутатско място на царския оратор Станимир Илчев. Излизането й от борда на френската „Париба”, в която имаше акции, а банката финансираше енергийни проекти за нашата АЕЦ „Козлодуй” и румънската „Черна вода”. Лансирането й за кандидат-президент в анти-ГЕРБ отбора на избиратели, нахъсени от шоуто на Слави Трифонов и враждата му с Борисов. Създаването и оглавяването на партия „България на гражданите” като интелектуална алтернатива на Б.Б. През 2012-та той бе лично наричан от нея по онова време „прост, страхлив и арогантен”, а партията му ГМО организъм, повелител на монополите и мутрите.
Близо до края на тази дълга политическа азбука последва скалъпването на Реформаторския блок. И все по-амбициозният захват на властови позиции и постове в коалиционния модел на стабилността „Борисов 2”.
За илюстрация ето едно заглавие на интервю с Меглена Кунева за издание, свързвано с кръга „Пеевски”: „Чувствам се добре до Бойко Борисов”. Аргументът се отличава с практичността, с която бившият опозиционер, сега здравен министър Москов остана във властта. „Има много работа за вършене в това правителство!”
Интервюто е малко от преди да наложат Кунева за министър на образованието напук на нейни гафове, засечени от „Господари на ефира”. Тогава при Сашо Диков, преди да го напъдят от Нова тв, тя весело обърка хан Кубрат с хан Тервел и премиера Петко Каравелов от годината на Съединението /1885 г./ със следващия председател на Демократическата партия Александър Малинов. Грешки за двойка по история, камо ли за образователен министър. Но пред бомбонената публицистика номерът минава. Защото, ако не мине, си заминава водещият. Не министърът. Съдбата може и да обича смелите. Но властимащите – не. Което е поредният издайнически знак, че медиите са финансово зависими от тях, каквато и благочестие да се демонстрира по студията.
Всичко това е ачик и се знае. Но политическият типаж а`ла Кунева е импрегниран от притеснение и неудобства. Той се рои без видима съпротива от страна на модераторите на обществено мнение, доколкото го има вече. И това е възможно заради страхливото съгласие на телевизионните шефове да налагат публицистика с дъх и цвят на бомбоните „Харибо”. Контрастът е поразителен на фона на умишленото телевизионно безумство да се наслагват един върху друг криминални и насилнически сюжети. Разбира се, приоритет имат гардовете побойници на Иво Ториното, другарчето на Златко Баретата. Но покушението от маскирани биячи срещу професора ортопед Стефан Станчев се скатава в ъгъла на коментарните студия. Защото е много по-тежък шамар срещу състоянието на законността в страната в сравнение с раздувките за арестувани мушмороци. Явлението е по-опасно от открита цензура. Нарича се подмяна. Разбиване на градацията между маргиналното и същественото, между булевардността, салонността и сериозността.
Това една от актуалните техники за успиване на публиката. На пръв поглед невинно елементарна, тя има потенциал да предизвиква разстройства при склонните към депресивност. А повечето българи са именно такива напоследък. Вижда се по отказващите спирачки, с които се самоизтребват по всякакви битови поводи.
Политическите май вече не са повод за гняв. Медийните още по-малко.
В друго приложение на заветната формула, но не при Хекимян, а при Светльо Иванов в „120 минути” е г-жа Румяна Бъчварова, конкурентната вицепремиерка и вътрешен министър в управленския харем на Бойко Борисов. В този случай ризата на водещия е черна с бели точки. Явно, за да не засенчи костюма на министърката в сив металик. Прави впечатление, че саката й напоследък стават все по-лъскави и съперничат на богатия гардероб на Мая Манолова, когато си остреше езика като депутат.
Телодвиженията на г-жа Бъчварова стават все по-царствени. Изражението на лицето й – все по-необезпокоявано уверени. Целта е очевидно на населението да бъде внушена сигурност. Особено на фона на агресиращата битова престъпност, безнаказаните убийства, саморазправите, корупцията и... недостроената ограда срещу бежанци по границата. Но така е, когато ризата на водещия замества водещия. И когато тоалетът на министъра замества самия министър.
В трето измерение на благодатната публицистична техника виждаме често Лиляна Павлова, регионалната министърка с магистрален инфраструктурен размах. В случая Хекимян /пак!/ залага не само на ризата си в розово /пак!/, а и на раздвижен мизансцен.
Диалогът протича стоешком пред огромен екран. С маниер на пълководец министърката показва кои нови отсечки ще се строят и ремонтират. Цялото усърдие на тази неуморна жена запраща отвъд корупционните съмнения, които изтерзаха премиера и го накараха импулсивно да разбие огледалото с образа на Пеевски. Месец по-късно обаче думата „корупция” не помрачава епичната телевизионна идилия, нито настроението на водещия. Човек неволно си спомня, че прякорът му сред колегите е ХекиМЯУ.
В четвърто приложение на все същата все по-злободневна журналистическа аксиома се радваме на софийската кметица и зам.-лидер в ГЕРБ Йорданка Фандъкова. Свенливата й твърдост е все още ненадмината запазена марка за отбиване на граждански недоволства: от липсващите места в детските градини до хаоса в трафика на София, причинен от ударен строеж на метро и едновременно протичащи ремонти. Загадка е защо стахановските темпове трябва да причиняват неудобства. Може би това е хитър начин за дресиране на населението в послушание. Но никой водещ не смее да изложи гласно подозренията на половината софиянци в този дух. Може би защото безстрастният учителски подход на г-жа Фандъкова е в състояние да пречупи и най-опърничавата журналистическа глава. Резултатът е видим. От другата страна на камерата все по-често стоят ризи вместо лица.
Яна Михайловска
Моля, подкрепете ни.
