Борисов обича, и Путин, и Навални, според изгодата, но мрази Радев постоянно

Всъщност Борисов повтаря позицията на ЕС по случая със задържането на руския опозиционер, при това в доста по-мек вариант. Не се заблуждавайте, че Борисов уважава Навални. Но му е удобен в момента за натриване носа на Радев, който не се е изказал по казуса.

Иначе, когато има полза от президента Путин - Борисов обича него.

Журналистът Димитър Кенаров бе пребит от полицаи на 56-я ден от протестите през 2020 г. Брутално ритан, натискан, задушаван. Борисов не обелва дума. Но поздравява полицаите, че си вършели професионално работата. Професионално? Да пребиват и мачкат безнаказано?

От години български журналисти, бизнесмени, юристи и политици са преследвани, мачкани, репресирани от прокуратура, ДАНС, НАП, КПКОНПИ и пр. институции. Прокурори, на които ще спестя имената, признават, че поръчките идват от най-високо място, тоест от премиера. Някои са разпоредени от Пеевски и възложени на съответния главен обвинител – Цацаров и Гешев, те пък ги свеждат за изпълнение по веригата. Прокурорите са наясно, че се повдигат нелепи, абсурдни обвинения, но засега мълчат заради местата си.

В телефонен разговор, за който две чужди лаборатории установиха, че говори Борисов, той заявява, че евродепутатът Елена Йончева, която е опонент на властта, трябва да бъде „изгорена“. Ох и Ах за Навални, но Йончева да „гори“…  

Заради незаконно подслушван политик – Касим Дал – се разгоря скандалът „Червеи“, разработка, чрез която бяха източени огромен брой данни от МВР. Борисов защити ли Дал?

Преди дни съдът се произнесе, че бизнесмен и президентски съветник са били задържани незаконно.

Свидетели по делото „КТБ“ лежаха месеци наред в ареста по обвинения, базиращи се на фалшифицирани бележки. Премиерът обаче намира това за нормално.

Мълча и когато полицаи проснаха на земята, пред очите на цяла България, две жени – кметицата и зам.-кметицата на „Младост“. Не коментираме обвиненията, но действията бяха отвратителни и подминати с мълчание, а извън обществения поглед – със задоволство и одобрение.  

Бивши министри бяха обвинени в различни престъпления и след това оправдани напълно. Борисов пак мълчи.

Той си има дежурен отговор: Прокуратурата е независима, не мога да се меся в работата й.

Това е лъжа. Триумвиратът, който наложи в България режим с диктаторски елементи, се състои от „Борисов-Пеевски-Гешев“. Всички решение за репресивни действия срещу неудобни на властта и разчистване на сметки с хора от бизнеса, политиката и медиите, се взимат от тези тримата. Това е ясно дори на членовете на ГЕРБ.

Борисов е демагог. Но и в демагогията трябва да има някаква логика и граници, за да не е съвсем брутална.

Навални определя властта на Путин като корумпирана, свързана задкулисно с олигарси, прикриваща и извършваща престъпления, водеща външна политика на изолация и вътрешна, която „осигурява“ нисък стандарт и ограничаване правата на руските граждани. Същите са аргументите и на протестиращите в България срещу властта на Борисов. Това прави позицията на българския премиер съмнителна и фалшива. Защото Борисов да защитава Навални, е все едно Путин и Лукашенко да защитават протестиращите срещу него и ортаците му. Нещо като дървено желязо, прощавайте за клишето.

Ясно е, че премиерът избива някакви комплекси спрямо президента и набутва Навални в омразата си към него. Щеше да е истинско и по мъжки, ако му отговореше със силни аргументи за чекмеджето с пачките, кюлчетата злато и пищова. Или за Мата Хари, „мис гащи“, „мис без гащи“, далаверите с Пеевски и пр. Но е по-лесно да завъртиш Алексей Навални в центрофугата на демагогията. А тя, демагогията, - както казва известният учен и медик принц Александър Олденбургски, е плод на интелектуална импотентност.

Борисов защитава Навални… В теорията на абсурда този епизод заслужава специално място.

Д-р Димитър Попкутуев