Брестската крепост, Плевенско

Огнян Стефанов

Защитниците на Брест са изненадани, но дават нечуван отпор на неприятеля, който продължава повече от месец. Руските бойци и командири гинат почти до крак, но не се предават. През това време германската армия достига Москва, капитулацията на Кремъл изглежда неизбежна. В Брест обаче нямат и понятие за това и се бият като усурийски тигри, вярвайки, че са спрели врага на границата. В Съветския съюз научават за подвига на „шепата спартанци” доста по-късно и то от прихванати сведения на германския генерал Шлипер. Понякога така става на война, информациите се преплитат, губят се, закъсняват... Истината обикновено изплува след време, нерядко белязана от идеологически ползи.

В мирно време, 68 години след онези епични събития, плевенското село Брест бе превърнато от ГЕРБ и БСП в своеобразна Брестска крепост. Причините обаче не са имперски амбиции като тези на Третия Райх, нито някоя красавица като Елена, заради която изгоря Троя. Нещата на пръв поглед са доста семпли, но заредени с драматизъм. Става дума за частични избори за кмет. Кандидат кмет на герберите се появил в един цех, там давали част от забавени заплати, БСП се възмутило, вой до небесата, сезирана прокуратура за купуване на избори, балотаж, престрелки в медиите.

Все пак общото между Брест и Брест не е само в имената. От онзи Брест тръгна походът на свастиката срещу петолъчката, а от Брест, Плевенско стартира войната за властта. В селото живеят около 2500 души. Намира се в община Гулянци, недалеч от р. Дунав. Хората в Брест са трудолюбиви, гостоприемни, далеч от градския шум и тегоби, макар че преходът е белязала и това място с неясния си знак. Доскоро власт и политици не знаеха къде е това село на картата. Днес то е важен рубеж, цитадела. Само че не станаха ли много тези фронтови комюникета? Първо Рибново със забрадките и исляма, сега

Брест. А след това?

 

Докъде може да ескалира напрежението в една кампания, чиято крайна цел са властта и еврофондовете, заради които някои партийни централи са решени на всичко? По тази логика трябва да очакваме превръщането на Пловдив в Картаген, на Варна в Термопилите, а София в Сталинград... Сегашните управляващи не могат да си представят, че властта може да им се изплъзне. Студена пот ги избива и при мисълта, че „екшънгероят от Банкя” току виж ги дал на прокуратурата за корупция. Кошмари ги преследват и заради Волен Сидеров, който е в състояние да вгорчи живота им чрез блокиране на инициативите им в парламента след четири месеца. Да не забравяме и Яне Янев с обещанията му за нови и нови разкрития на престъпни схеми в редиците на тройната коалиция. Разбирате ли сега, защо Брест трябва да падне.
От друга страна крепостта е атакувана и от Бойко Борисов, който като един Диего Алатристе води своите в люта бран с думите: „Пехотният полк не отстъпва!”.

Какви баталии ни очакват в следващите седмици и месеци предстои да видим. Не е ясно обаче струват ли си и кой ще ги плаща. Не е ли това пътят, който води към саморазрушение?
В северните краища на България, край Дунав, където е бучнато и село Брест, рибарите разказват една история за човек, попаднал в силна буря. Вятърът обърнал лодката му, мъжът нагълтал вода и уплашен започнал да се моли на Свети Николай Чудотворец. Чул го светията, спуснал се от облаците и подкрепил човека да изплува над вълните. След това му прошепнал в ухото: „Моли се Богу, но не спирай да гребеш към брега!”
Дано само на някой от партийните пиари не им хрумне да издигнат лозунга: „Умрем, но из крепости/власти не уйдем”. Майко мила...