За едни „черен списък“, за други – черен хайвер. Така Кремъл разделя българските журналисти

Българинът Грозев е цел на руските тайни служби и властта в Кремъл, която трябва да бъде поразена на всяка цена. Знае се защо – няма да навлизам в темата, а и този текст не е образователен.

Всички опити на Кремъл да убеди света, че провежда справедлива военна операция за прочистване на Украйна от нацисти и наркомани отдавна са синоним на лъжа. Вече и в Русия не вярват на това.

Случващото се с Христо Грозев акт със зловещ подтекст. Затова е повод да повдигнем темата за журналистиката у нас.

В България медиите и журналистите, които открито заявяват своето несъгласие с путинизма, са подложени на натиск и двойна заплаха. От една страна са обект на интерес от руските служби, които действат почти необезпокоявани у нас, а от друга – понасят ударите на местните путинофили, населяващи различни институции, включително върховете на политиката и управлението. Тези агенти на влияние не крият топлите си връзки с Москва и взаимодействат открито с посолството на Русия в София и лично с посланик Митрофанова. Именно те дават „полезна“ информация за по-изявените опоненти на руската пропаганда. В тази „патриотична“ дейност се включват и хора от българските служби. Също и магистрати.

Преди време бях спрян за проверка от полицейски патрул на бул. „България“. Униформените започнаха пълен оглед на автомобила, включитено и багажника. Единият полицай ме дръпна леко настрани и ми каза: Г-н Стефанов, следя вашия сайт и много неща ми допадат. Бъдете внимателен, защото името ви е в списък, който ни е спуснат за проверки, където и когато има възможност. Там са и други журналисти като вас, които критикуват властта.“

Повярвах му, защото вече бях чувал за такива списъци. След време узнах от други колеги, че те също са включени във въпросните списъци.

Още преди да започне руската инвазия в Украйна, дипломатически източници и такива от службите ни разкриха, че в руското посолство се правят списъци на хората, които критикуват режима в Москва. Не просто подредени имена, а и всякакви данни за тях.

Това не теория на конспирацията нито параноя. Преследването на медии и журналисти, неудобни на политици и властници в Кремъл и у нас не е нещо ново.

Репресиите се прилагат чрез повдигане на обвинения, дела, съдебни процеси, натиск от службите, НАП, КПКОНПИ и пр. Водеща роля в това отношение има прокуратурата от времето на Цацаров и сегашната под ръководството на Гешев. Методите са едни и същи, интензитетът се променя според ситуацията. Сегашната ситуация е особено неприятна за Русия, защото губи едно след друго сраженията в Украйна и е принудена да засили натиска на другия фронт – информационно-пропагандния. Целта е България да бъде върната под контрола на Кремъл с всички средства.

В тази война Путин има подкрепата на български партии, високопоставени властници, агенти на всякакви нива, включително в службите и армията. Не се подвеждайте по новите евроатлантически лозунги на ГЕРБ и Борисов – те са перилния препарат, който трябва да заличи 12-годишния модел на неговото управление, копие на онзи в Русия. Самият факт, че за всичките тези години зависимостите на страната ни от Русия в областта на енергетиката и други природни ресурси не намаляха дори с 1% е достатъчно доказателство за обслужването на кремълските интереси.

Предисторията на действията на руските служби спрямо чужди медии и журналисти е дълга. Един от известните шефове в КГБ Леонид Шебаршин признава, че в редакциите на изданията по света, винаги се намирали „отзивчиви“ журналисти и издатели, които за пари или обилни почерпки и специални услуги, са публикували каквото им се даде. Шебаршин е отговарял за дезинформационни кампании през 70-те и 80-те години на м.в. Според него единственото издание, с което руските служби ударили на камък, това е Washington Post. Дори с предложените огромни „хонорари“ не успели да „пробият“ нито един човек от редакцията.

В страни като България не се налагаше да убеждаваме дълго ръководители на пропагандата в ръководните органи на БКП или главни редактори, - казва в интервюта Шебаршин. Повечето бяха свикнали да им се „спускат задачите“ и охотно се заемаха с тяхното изпълнение. Лесно беше и с читателите, зрителите и слушателите, защото бяха приучени да възприемат всяка информация за истина. Това продължи и след падането на „желязната завеса“ и разпада на СССР. Наши служби продължиха да контролират медии и журналисти в страните от бившия Източен блок, най-вече в България. В Москва считаха, че София е предала „двойния“ си освободител като е станала част от НАТО и ЕС и трябваше да бъде наказана.

Дали тези признания или има и други причини, но Леонид Шебаршин се застрелва у дома си през 2012 г.

Неговият колега, отговарящ за дезинформацията в медиите - Дмитрий Лисоволик загива, падайки мистериозно от терасата на апартамента си.

Нито за миг през периода на прехода руските тайни служби и пропагандната машина не са спирали да вбиват клин между журналистите и медиите в България. И успяха да ги разделят. Тези, които обслужват Москва бяха превърнати в банки за фалшиви новини, зареждани от с „информация“ от тролската фабрика в Санкт Петербург, финансирана от Евгений Пригожин, известен като „готвача на Путин“. Същият финансира и частната армия „Вагнер“, прочула се със зверствата в Украйна, а преди това в Сирия. Другите бяха обявени за национални предатели и слуги на Запада. "Черни списъци“ и чер хайвер…

На 19 септември във Фрог нюз съобщихме за доклад на Кремъл, който очертава засилването на кибервойната срещу НАТО и Евросъюза. В него са описани задачите и параметрите на действие на руските тайни служби през следващите месеци, до края на 2022 г. За документа съобщават няколко чужби разузнавания и дипломатически източници от столицата на Русия.

В един от разделите е отделено специално място на България, която влиза в пакета от удари срещу страни от НАТО и ЕС.

От Разузнавателната служба на Генералния щаб на Руската армия (ГРУ) в ескалацията на кибервойната са включени: 1-о управление, действащо в Европа; 5-о оперативно управление; 7-о: службата за информация и анализ; 8-о: диверсионната служба и 12-о управление - съсредоточено изцяло за водене на информационна война.

Кремъл става все по-безпощаден по отношение на свободно мислещите в медиите тук. България е слабо място в ЕС и НАТО и Москва удря с всичка сила, за да укрепи разпадащите й се позиции у нас и на Балканите. Заплахата е реална. Не разчитайте на защита от българските институции!

Случаят с Христо Грозев е сигнална лампа. Тя осветява ескалацията на военните действия и на информационния фронт. Ще става все по-напрегнато и опасно. Което означава, че краят на путиновия режим е все по-близо.

Огнян Стефанов