Енергийните барони и далаверата с цените на тока

Защо се стигна дотук и кой печели от ситуацията обаче е въпрос, който не се нуждае от отговор. Само за непосветените е тайна, че в България от години действа мрежа, наречена условно енергийна мафия, която има свое лоби навсякъде, включително и в най- висшите етажи на властта. Имала е, има и ще има, защото досега е генерирала приходи на гърба на обикновените потребители на ток в размер на милиарди левове - ресурс, с който няма как да не се съобразяваме.

Преди дни лидерът на социалистите

Сергей Станишев открехна малко завесата

пред това как и с колко пари действа тази добре смазана машина. Той, разбира се, не каза цялата истина, а и едва ли е наясно с нея, но посочи стряскащи факти, които би трябвало да накарат хората в България да се позамислят. Ето неговите думи:

„Около 3 млрд. лв. са изнесени от България от ЕРП-тата за различни консултантски и други услуги, за всякаква възможна дейност чрез аутсорсинг".

Според лидера на БСП, това са суми, излезли от страната в рамките на една година. За да изнесеш към свои сметки в чужбина 3 млрд лева, ако приемем сумата за приблизително вярна, се нуждаеш от сериозна протекция във всички сфери на властта – от правителството, през политическите сили до финансовото разузнаване и другите разузнавателни служби. Вероятно, за да се осъществи операцията, а тя не е само през последната година, поне стотина милиона лева потъват в джобовете на властимащите, за да се потули този стряскащ факт.

Ако приемем сумата, посочена от Станишев за вярна, ще излезе, че за десет години присъствие на трите ЕРП- та /макар че едното от тях се изнесе преди няколко години/, от България, е изнесена сума от порядъка на 15 милиарда евро, равна на целия външен дълг на страната. Това са пари от портмонетата на обикновените потребители и бизнеса, който използва енергията за производство.

Нека си припомним какво се случи през февруари 2013 година – малка манипулация на сметките, завишени, но законови суми за плащане в най-тежкия месец на зимата и хората излязоха на улицата. Случайно ли е? Очевидно не. Просто, правителството на ГЕРБ бе така притиснато от ситуацията в страната, че реши да посегне на "енергийната черна каса", за да оцелее. И бе наказано. Май същият сценарий бе подготвен и за тази година, след като се видя, че и новото правителство няма друг избор, освен да ограничи, не да спре, само да ограничи печалбите на алчните ментори в енергетиката. Но не стана, поради процедурата за отнемане на лицензи. Кабинетът Орешарски няма друг шанс да се задържи на власт, освен като ореже  огромните финансови потоци от хората в България към енергийните дружества.

Вижте сега как се развива дебата по отнемането на лицензите на трите ЕРП-та в медийното пространство. Куп експерти, начело с Румен Овчаров, един от хората в българската енергетика от години, човек с огромна заслуга да се стигне дотук с цените на тока, заявиха директно: Това няма как да се случи. И са прави.

Държавата сама си е вързала ръцете с привилегиите

и законовите правила, които създаде за ЕРП-тата още от 2002 година та до днес. Независимо, че в един период те бяха държавни дружества,  а после станаха частни „инвеститори”. ЕРП-тата няма да си тръгнат лесно от страната, защото имат големи интереси тук, не само на компаниите – майки, но и на тези, които тук управляват работата. Те получават доста добри суми и като заплати и като ред други „присъщи” разходи, одобрявани с години от ДКЕВР. Защо си тръгна ЕОн? Вероятно разбраха, че буркана с мед е на привършване и е време да се изтеглят. Но пък си намериха достоен заместник, който ще отстоява позициите си до последно.

Освен това не енергийните дружества са виновни за умишления хаос в енергетиката, а съвсем други хора - предимно от политическите среди. Те измислиха правилата, които ги превърнаха във властелини на цените, а сега соат ЕРП-тата и се крият зад тях.

Енергийната мафия има своите лица – физически и юридически. Намерете списъка на „инвеститорите” във фотоволтаици и ще задоволите частично интереса си към тях. До един те са свързани с властта и политиците по всякакъв начин. Класически пример за далавера, осъществена с държавна подкрепа и реализирана само от доверени на вечните управляващи в страната лица. Ето някои факти за размисъл:

- през 2003 година ДКЕВР определя цена на изкупуване на евенергията, произведена от вятърни централи на 120 лева за мегаватчас при средна цена от другите източници тогава под 40 лева. През 2006 година следва ново решение на регулатора – цената на фотоволтаиците за изкупуване става 782 лева за мегаватчас при средна цена на останалите поризводители – 67 лева. За вятърните централи дават по 120, а за фотоволтаици - 7 пъти повече. Това е ясен намек към „нашите” хора в отрасъла – действайте. И те действат. За четири години България не само изпълни, но и преизпълни директивата за ВЕИ енергия на ЕС до 2020 година. Така от енергетиката бяха източени сериозни суми и процесът не е приключил, продължава си. Единствено за балъците, които смятат, че всички са равни в този бизнес, се взеха други решения, и оттук нататък далаверата остава само за вече вредилите се наши хора.

- цените на тока за битови потребители растат непрекъснато, откакто сме „пазарна икономика”, макар че потреблението от двайсетина години все пада и пада. През далечната вече 2002 година ДКЕВР определя цени на ток за бита съответно дневна 0.092 лева за киловатчас и 0.038 лева за киловатчас нощна енергия. Увеличава се всяка година и достига през 2009 година до 0.11 лева за киловатчас дневна и 0.045 лева нощна енергия. През 2012 година обаче става нещо твърде интересно и поучително. ДКЕВР на практика не променя цената на тока, действаща тогава, но прибавя към нея куп добавки, с които тя скача неимоверно за опразнените джобове на българите. Ето добавките към основната цена, одобрени от регулатора:

- добавка за зелена енергия – 0,01110 лв./кВтч;

- цена за пренос през електропреносната мрежа – 0,00910 лв./кВтч;

- цена за достъп до електропреносната мрежа – 0,00623 лв./кВтч;

- цена за високоефективно комбинирано производство на топлинна и електрическа

енергия – 0,00383 лв./кВтч;

- цена за „невъзстановяеми разходи“ – 0,00338 лв./кВтч;

- цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на средно

напрежение - 0,00746 лв./кВтч;

- цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на ниско

напрежение - 0,04040 лв./кВтч;

- цена за достъп до разпределителната мрежа:

- за стопански потребители – 0,01628 лв./кВт/ден;

- за битови потребители – 0,00496 лв./кВтч.

Така пред обществото цената на тока не е променена, но в сметките тя е вече съвсем ралична. Това доведе до февруарските бунтове и ако днес се питаме, защо след понижаването на тока с решение на регулатора нямаме осезаемо понижение в сметките отговорът е ясен - цената не е намалена, просто са ликвидирани добавките и част от тях се включиха в стойността на киловатите. Това успокои обществото, но не за дълго. Сега отново и отново експертите в бранша, които си гледат частните интереси, подгряват – ще има драстичен скок на цените, не може да останем на тези нива. Вероятно така и ще стане, ако по-голяма част от изтичащите от страната пари се отклонят за плащания „където трябва”.

Далаверата с тока трябва да продължи, пеят Румен Овчаров и всички онези знайни и незнайни енергийни босове, впили се във финансовия поток от електромерите на българите. За по-голямо благоприличие, временно може и да отстъпят, но в крайна сметка ще победят. Защото

в тях е и ножа и баницата.

Защо мислите, че  у нас не се случи бума на фотоволтаици по покривите на къщи и жилищни сгради, който в момента дава над 40% от енергията в Германия? Защото босовете в енергетиката не пожелаха това да се случи. И държавните органи в бранша  послушно гласуваха да няма преференции за хората, които биха си поставили слънчеви панели не за собствена консумация, а за да продават на НЕК произведения ток. И определиха цена на изкупуване на такива ентусиасти от 380 лева на киловатчас – два пъти по-ниска от цената, по която изкупуват тока от фотоволтаичните паркове на "нашите" бизнесмени. Това е положението. Затова нека изчакаме 28 април и да видим как ще продължи свадата между държавата и управляващите и енергийните барони. Дали ще пляснат с ръце и ще се прегърнат, както се е случвало много пъти, или ще отложат лулата на мира до договаряне на повече пари за смазване на механизма на далаверата. 

Калин Танев