Еврохолд или Пеевски и Борисов купуват ЧЕЗ-България?

В сигнала до Брюксел, който е изпратен и до някои чужди посолства в Прага се съобщава за промяна в текстове от договора, които нарушават законовата процедура. Повдига се също въпросът кой всъщност стои зад Еврохолд в тази сделка и каква е ролята на депутата от ДПС Делян Пеевски и премиера Бойко Борисов в цялата схема?  




Съмненията идват от данните за инкасирани загуби на „Еврохолд България“ през 2020 г. Според медии дружеството е приключва деветмесечието на миналата година със загуба в размер на 13,5 млн. лв. В останалите три месеца до края на годината положението не се е подобрило. От което възниква логичният въпрос: Как Еврохолд ще изплати 335 млн евро за ЧЕЗ при положение, че е на загуба и коя финансова институция би финансирала такава мащабна сделка?  

Най-големият проблем, според сигнала, обаче е посоченото нарушение на процедурата. Става дума за премахнатото в договора правило да не се прехвърлят акции от новия преобретител в следващите 5 години. Това е станало през ноември, според нашите източници. ЕС е въвел въпросното правило, известно като чл. 7.4, за да се предотвратят сделки с подставени лица и пране на пари като се гарантират 5 години, през които не могат да се правят неясни врътки, грубо казано. Около тази сделка витаят съмнения, че след подписването й 51% от акциите ще бъдат прехвърлени на други лица или фирми. Чии са те? Кой стои зад тях? Това не е ясно и сигурно ще бъде отричано, но слуховете вече сочат към имената на Пеевски и Борисов в качеството на инициатор и дал „зелена светлина“… Съществува дори версия, че Борисов не е подал оставка заради протестите през лятото именно, за да се случи тази и някои други сделки по желания от определени кръгове начин. Когато няма прозрачност – идват слуховете и различните версии, коментира за Фрог нюз експерт по темата с енергетиката. Той потвърди, че двете имена се свързват с въпросната сделка, като допълва, че след заканата на Борисов в онзи разговор с вице-премиера Томислав Дончев, изтекъл в медиите: „Иначе, раздуйте това, че вкарах така го вкарах… . АДФИ, товааа – КФН, това кафене по Еврохолд… на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене. Това е много важно!“ нещата по сделката са се променили радикално в посока купувачът да остане такъв формално.

Въпросителните са много. Например, коя финансова институция ще подкрепи купувача, при положение, че ще му трябват поне 335 млн евро за 61% от ЧЕЗ? Еврохолд обаче са длъжни да купят и останалата част до 100% за около още 200 млн евро. Това прави 535 млн евро или над 1 милиард лева. Към този сбор трябва да се прибавят и още около 115 млн евро за покриване на дълг на дружеството, който трябва да се рефинансира. Това прави 13 х EBITDA (оперативната печалба преди лихви, данъци и амортизации), което е колосална разлика, сравнена с възприетата средна за ЕС 3-4 х EBITDA.

Според експерти подобна разлика е неестествена и често означава пране на пари.

В началото на януари 2021 г. бе обявено, че Еврохолд купува електроразпределителното дружество ЧЕЗ Разпределение България АД и компанията за обществено снабдяване с електроенергия ЧЕЗ Електро България АД, както и 100% от акциите на лицензирания търговец на електроенергия ЧЕЗ Трейд България ЕАД, компанията за IT услуги - ЧЕЗ ИКТ България ЕАД, фотоволтаичния парк Фри Енерджи Проджект Орешец, дружеството за производство на електричество от биомаса - Бара Груп, и ЧЕЗ България ЕАД, която координира и управлява дейността на всички дружества на чешката група у нас. Цената е 335 млн евро.

Следващите стъпки по реализирането на сделката са подписването на договорите за финансиране и прехвърлянето на акциите. Финансирането щяло да бъде осигурено чрез собствени средства и заемен капитал от инвестиционни банки.

"Разрешителните от антимонополния орган и енергийния регулатор ни позволяват да пристъпим към финансирането и финализирането на сделката. Имаме подкрепата на глобални инвестиционни банки с богат опит в подобни сделки, които ще обезпечат необходимия заемен капитал. След завършване на придобиването ще работим за създаването на силна регионална ютилити компания," коментира Васил Стефанов, ръководител "Придобивания и сливания" в "Еврохолд България", цитиран от медиите.

В началото на годината ЧЕЗ получи одобрение и от Европейската комисия да продаде бизнеса си в съседна Румъния. Купувач е австралийската Macquarie Infrastructure and Real Assets (MIRA), а сделката се оценява на около 1 млрд. Евро. Продажбата се нуждае от одобрението на румънския Национален съвет по отбрана преди да бъде завършена.

В България такова одобрение, свързано с анализ на значението на сделката спрямо националната сигурност, не е искано и съответно не е получавано.

В сигнала до ЕК и чужди дипломатически мисии се споменава името на члена на Борда на директорите на ЧЕЗ в Прага Томаш Плескаш. Въпросният висш служител бил обект на проверка по казуса с продажбата на ТЕЦ-Варна. В някои среди се говори, че по тази сделка е реализирана и корупционна практика на стойност около 5 млн евро. Детайлите се изясняват в момента от чешки прокурори и раследващи органи.

Името на Плескаш се появява в български медии през 2013 г., когато по разпореждане на тогавашния главен прокурор Сотир Цацаров рапорежда проверка на енерго-рапределителните дружества ЕВН, Енерго-про и ЧЕЗ за евентуални нарушения. Тогава Плескач заявява, че глобата за ЧЕЗ е малка – 60 000 лв и е за дребни нарушения, които са отстранени много бързо.

Припомняме, че през 2018 г. кандидат да купи ЧЕЗ-България бе Гинка Върбакова, която притежаваше фирма с 50 000 лева, а си бе харесала компания с активи за 1,8 млрд лева.

На 09.11.2018 Илиян Василев пише в clubz.bg: "На пръв поглед истериката около сделката с „ЧЕЗ България“ е трудно обяснима, особено ако се съизмери с лекотата, с която се реализира подобна политико-олигархична схема с ТЕЦ „Варна“, която сполучливо бе наречена ТЕЦ „Доган“.

Човек се пита, ако Доган и Пеевски стояха зад Гинка, досега да сме забравили за придобиването. Значи е някой друг, много, но недостатъчно влиятелен и който не може да повтори упражнението на инвеститора Доган - да строи в една редица министерства, държавни компании, регулатори, КЗК, да осигури заслон от медии, ДАНС и прокуратурата.

По-важен е другият въпрос - кой от „Големите“ стои зад нея, защото е ясно, че тя е лице и фасада.

Недоверието към институциите расте, задкулисието доминира практически всяка по-голяма бизнес трансакция. Ако се поровите в историята на госпожа Върбакова като „инвеститор и мениджър“, трудно ще намерите дори и елементарно основание да ѝ вярвате. Сделката по придобиването на „ЧЕЗ България“ не е от нейния мащаб и от всичко, което знае за подобни трансакции, самата тя е най-значимият и неуправляем риск в уравнението по придобиването. Ясно е също, че зад нея стои мрежа от политици, бизнесмени, заинтересовани лица, които са реалните господари. Не става дума за обикновена пазарна сделка, а за битка между политически лобита с олигархични метастази".

„Държавата знае кой стои зад Върбакова. Не е възможно малка българска фирмичка да купи едно от най-големите дружества в страната. Ако някои няма собствени средства, а не кредити, изобщо не може да влезе през вратата на ЧЕЗ да преговаря. Това пък е мнението на вицепремиера от правителството на Симеон Сакскобурготски Николай Василев.

Той определи като абсурдна ситуацията държавата да влиза в сделката. Василев коментира, че когато преди 2 седмици се заговори за купуването на ЧЕЗ от „Инерком“, това е било най-лошото, което може да се случи. Но в момента най-неприятният изход от ситуацията ще бъде държавата да влезе в сделката.

И тогава слухове свързваха името на премиера Борисов със сделката за купуване на ЧЕЗ-България.

„Вече не сянката, а телосложението на Борисов се вижда зад "Инерком", заявява тогава пред "Дарик" депутатът от БСП Стоян Мирчев за българската фирма, която желае да придобие енерго-разпределителното (ЕРП) дружество ЧЕЗ. Според Мирчев самите финансови капитали, които стоят зад сделката не са ясни, а "Инерком" няма собствен капитал и възможности да управлява компанията.

Самият Борисов бе категоричен и на 27.02.2018 г. заявява, че „сделката за ЧЕЗ  е скандална схема с участието на руско-грузински офшорки с български банки“. Борисов отиде по-далеч и обвини електро-разпределителното дружество в участие в заговор срещу него по време на протестите през 2013 г. Борисов се закани още държавата да придобие дружеството и да поеме управлението му. Това бе абсурдно предложение, което естествено не бе дори стартирано.

На свой ред чешкият премиер Андрей Бабиш заяви, че премиерът Бойко Борисов е разговарял с него за възможността за придобиване на електроразпределителното дружество на ЧЕЗ от държавата. Интересът на Борисов е бил, “съвсем общ”, а Бабиш го е препратил към ръководството на ЧЕЗ, след като е подчертал, че сделката с "Инерком" на Гинка Върбакова вече е приключен случай.

29.10.2020  ceskenoviny.cz  пише: ЧЕЗ стъпва в България през 2004 г., когато купи три разпределителни компании за 281,5 млн евро. Поради продължаващите спорове с местните власти, които продължават от февруари 2013 г., чешкото дружество решава да напусне страната. Една от причините е налаганите глоби, които са оспорвани от компанията, предимно за злоупотреби с господстващо положение. През 2016 г. ČEZ завежда международен арбитраж срещу българското правителство за стотици милиони евро поради намеси, които според компанията са навредили на бизнеса й. Арбитражното производство все още не е приключило.

На 07.01.2021 г. по време на брифинг премиерът Борисов заяви гневно: Не съм ортак с Пеевски. Не съм го виждал от години. Реакцията бе по повод изявление на президента Румен Радев, че премиерът е ортак с депутата от ДПС.

Фрог нюз