Изборът на главен прокурор в Словакия доведе до политическа криза. У нас какво ли ще се случи?

Часове след отказа в юридическите среди започна усилено да се коментира и възможността държавният глава да сезира Конституционния съд (КС), ако името на Иван Гешев отново се тропоса на бюрото му. Феновете на Гешев подскачат като пуканки в микровълнова фурна от факта, че в закона не е указан срок, който задължава Румен Радев да сложи парафа си под този изключително оспорван избор.

Неясни ходове

Какви ходове ще предприеме държавният глава тепърва предстои да видим. Историята, обаче помни и по-драматични събития, свързани с избора на главен прокурор. В Словакия, например, благодарение на упорството на президента Иван Гашпарович от 2011 г. да не даде зелена светлина на избора на Йозеф Чентеш за главен прокурор, заради съмнения в неговите нравствени и професионални качества, се стига дори до политическа криза. Любопитното е, че Гашпарович удържа фронта и повече от две години отказва да издаде указ. През това време той е подложен на заплахи, политически натиск и дори импийчмънт.

Самият Чентеш пък сезира КС за това, че макар и избран, не може да влезе във функциите си след толкова време. В крайна сметка Гашпарович принуждава с упорството си парламента, който междувременно се е сменил, да направи ново предложение за обвинител №1 в лицето на Яромир Чижнар. Така чак през 2013 година Словакия успява да се похвали с нов избор на главен прокурор. Интересно е и, че президентът подписва указа за него веднага след номинацията, преди да е дочакал решението на КС по жалбата на Йозеф Чентеш.

Не по-малко драматичен е и изборът на главен прокурор в Литва, защото настоящият главен прокуроре всъщност е третото подред предложение на президента за поста. Оказва се, че парламентът е гласувал против първите две номинации.

Връщаме се у нас

В мотивите си за връщането на избора на Иван Гешев, Румен Радев не пожела да коментира неговите професионални и нравствени качества, макар че това би могло да се счете за силен коз. Въпреки това финансовият министър Владислав Горанов заяви, че връщането на избора е атестация на държавния глава за Гешев. Юристи допускат, че вероятно президентът си го е спестил, за да не може противниците му да го упрекнат в опит за лични нападки и пристрастност.

За сметка на това не спести да коментира гафа на прокуратурата с подкрепата към Гешев от страна на т. нар. „трудови колективи“. Припомняме ви, че прокурори от цялата страна започнаха масово да изпращат становища в подкрепа на единствения кандидат за главен прокурор и да се възмущават от протестите срещу него. Писма долетяха откъде ли не - Пловдив, Варна, Разград, Исперих, Кубрат, Силистра, Стара Загора, Видин, Бургас и други.

Чудно е как прокурорите прилагат правото, след като според чл. 173, ал. 8 от Закона за съдебната власт, подобна подкрепа е абсолютно недопустима. В този член е указано кой има право на становище и това са: НПО, професионалните организации като да речем асоциацията на прокурорите и съдиите, висшите училища и научни организации. Абсурдно е да говорим за подкрепа от страна на изпълнителната власт в лицето на МВР и ДАНС, да речем. И този факт не убегна на президента, който в позицията си отбеляза: „Обществото ни е особено чувствително към съдебната власт като отговорна за справедливостта и затова бъдещият главен прокурор трябва да се ползва с високо обществено доверие. Негов израз са становища от изчерпателно изброени в Закона за съдебната власт субекти - неправителствени организации, професионални организации на магистрати, висши училища и научни организации - т.е. от гражданското общество. Само такива становища подлежат на публикуване на сайта на ВСС. Въпреки това ясно законово положение, бяха публикувани множество становища от държавни институции, включително от изпълнителната власт, като МВР, ДАНС, ГДБОП. Така в разрез със закона превес над мнението на обществените организации взе масираната служебна институционална подкрепа“.

Най-странното е, че дори членовете на ВСС мотивират избора си за Иван Гешев именно с нелегитимната подкрепа на същите тези трудови колективи, отчитайки ги като бройка. Днес на тях се облегна в тв участието си по БТВ и бившият член на кадровия орган Димитър Узунов, познат повече като „човека на Бойко Борисов“.

Свободата на изразяване по Конституция

Странно е как прокурорите могат да бъдат стожери на правото, справедливостта и закона, след като с лекота са готови да ни лишат от фундаменталната ни човешка ценност - свободно да изразяваме своето мнение. В становището си прокурори от Силистра, комай приклекнали отбелязват: "Изразяваме своето огорчение от състоялите се протести, както и "статии" с негативно съдържание, по повод издигането на кандидатурата на определен прокурор в започналата процедура за избор на Главен прокурор. Същите представляват "уличен" натиск и опит за външно вмешателство в дейността на ВСС".

Никак не е лошо да им напомним, че през 1996 г. Конституционният съд се произнася с решение относно задължителното тълкуване на чл. 39. В решението се казва, че: „правото свободно да се разпространява и изразява мнение“ е родово понятие, което обхваща „свободата на словото“, „свободата на печата и т.н.“. То се дефинира още като средство за изява на човешката личност и за защита на достойнството й; ограничител за регулативните възможности на държавата; определящ фактор за демократичната структура на управление и се свързва с възможността за свободни избори и за образуване на опозиция.

Основният критерии, по който трябва да бъде избран главният прокурор у нас са неговите професионални и нравствени качества. По време на изслушването пред ВСС, Иван Гешев подчерта, че делото КТБ е брошката на неговия ревер. Дело, което започна със скандални публични акции преди пет години. И което не е ясно нито кога ще свърши, нито пък как.

Екип на Фрог нюз