Изхвърляне на боклука

Симеонов и Каракачанов са вицепремиери. Симеонов нарече майките на деца с увреждания „кресливи“, а децата им „уж болни“. Каракачанов попадна в скандал с издаването на българско гражданство. И двамата са във властта не по волята на избирателите, както твърдят, а заради ситуационни сметки и коалиция. Провалът им е очевиден и хората търсят промяна чрез техните оставки.

И понеже стана дума за майките на деца с увреждания, справедливо е да се подчертае, че вече месеци наред те демонстрират качества на духа и характера, недостижими за въпросните двама управници.

Лорд Дейвид Оуен, британски лекар, политик и бивш външен министър, е автор на бестселъра „In Sickness and in Power: Illness in Heads of Government During the Last 100 Years“ – книга за болестите във властта. Теодор Рузвелт, например, страдал от маниакално депресивна психоза. Тони Блеър пък бил обсебен от атрофирало самолюбие.

Оуен доразвива Бертран Расел и доказва, че много хора в управлението стават „жертва“ на интоксикация от властта. Д-р Оуен е категоричен, че всеки властник, изпаднал в такова положение трябва да бъде лекуван от психиатри. Пораженията най-често удрят политици, министри, ръководители на институции, шефове в големи фирми, бързо забогатели хора. Признаците са грешни решения, неприемане на съвети, патологична самоувереност, и увереността, че знаят отговорите на всички въпроси. Оставете ме на мира! Срещу мен се води кампания. Наясно съм с всичко. Да, те знаят всичко. А санитарите някъде блеят…

Вместо тях по деградацията на въпросните персони работи близкото им обкръжение от съветници – често малограмотни, амбициозни и нечистоплътни човечета. Избраните от гражданите започват да се изживяват като богоизбрани.

Срещу тази политическа лудост древните гърци открили лекарство – контролът: гражданският и парламентарен. Ако парламентът е независим обаче. По-късно към тези инструменти се присъединяват медиите. Но не от „пеевски тип“, които само засилват усещането за живот в кочина.   

Стандартите и изискванията към участниците във властта трябва да са завишени, заради отговорностите, които носят. Затова и контролът трябва да е безкомпромисен.

Лорд Ектън казва: „Властта развращава, а абсолютната власт, развращава абсолютно“. Е, виждаме го.

Емил Димитров-Ревизоро обвинява от телевизора протестиращите, че искали с натиск да променят политически конструкции. Съветва недоволните от цените на горивата българи да заминават в Гърция, Румъния или Сърбия и там да зареждат. Това не е просто наглост и цинизъм, а потъпкване на гражданските права. Той и „те“ – елитът, - са в ложата, а плебса на партера да го духа. Те се правят, че не разбират, че става дума за монопол и задкулисни сделки, от които милиони отиват в джобове на политици, а други милиони в привилегировани фирми. Дали Ревизоро не знае това? Или така му изнася?

Как се случва тази умопомрачителна трансформация? Защо уж нормални някога хора, се превръщат в обсебени от властта и лесна плячка на опасни психични разтройства?

Стандфордският „затворнически експеримент“ обяснява в голяма степен промяната в човешкия мозък. През 1971 г. психологът Филип Зимардо предлага да се изучи поведението и социалните норми у индивида, когато е поставен в несвободна среда. 24 студенти-доброволци са разделени на „затворници“ и „надзиратели“. Още на втория ден „затворниците“ вдигат бунт срещу лошите условия, храна и отношение към тях. „Бунтът“ е потушен с бруталност, която шокира учените. Оказва се, че дори няколко часа са достатъчни, за да изпадне човек в дезоориентация, деградация и дори деперсонализация. Или да повярва, че е последна инстанция, че има право да решава съдбата на другите. След потушаване на „бунта“ поведението на двете групи става диаметрално различно. „Затворниците“ развиват маниакално недоверие към всичко, а „надзирателите“ възприемат силата и властта като даденост. Първите изпадат в безпомощност, страх и ужас, а у другите се появяват садистични емоции и неподозирана агресивност. Студентите буквално забравили, че участват в експеримент и всъщност са приятели и колеги.

Експериментът бил прекратен на шестия ден, а трябвало да продължи две седмици. С някои от участниците се заели лекари.

Вижте какво се случва в отношенията политици-граждани у нас. И няма кой да стопира експеримента, на който ни подлагат от години. Нужна е радикална промяна. Боклукът трябва да бъде изхвърлен. Психиатрите са безсилни, да се доверим на тоягите и изхвърлянето на боклука.   

Примитивът, според Булгаков (в „Майстора и Маргарита“), имитира емоции и произнася „умни“ думи на които дори не знае значението. Примитивът в културата създава „кич култура“, а в политиката – „кич политика“. Михайло Маркович, сръбски философ. Българският принос са чалга политиците.

Примитивът в политиката се интересува единствено от присвояване, привилегии и упражняване на превъзходство. Примитивът в политиката се храни и преяжда с политика. агресивен е и отмъстителен, защото е неконвертируем на свободния пазар. Като какви могат да се реализират например Красимир Каракачанов, Валери Симеонов, Делян Пеевски, Цветан Цветанов и други подобни на тях извън политиката? Като специалисти в дадена област? Ръководители на частен бизнес? Научна кариера? Та те са изгубили представа за живота, който водят 99% от техните избиратели. Което е голямата драма на самите избиратели, но това е друг въпрос.

Каракачанов и Симеонов са пътници. Обществото го каза. Опитите на техни поддръжници да ги защитят заради личните си интереси са гротеска. Ако кабинетът „Борисов 3“ стане заложник на тези двамата – лошо. За всички. Нямало алтернатива. Предсрочните избори не били решение. Това са контрааргументите на двамата „патриоти“. Лъжа. Оставките и предсрочният вот са част от инструментите на демокрацията. Може да не сме я постигнали, но се учим от грешките си. Ще избираме докато ни дойде акълът и в управлението изпратим кадърни и достойни хора.

Властта уврежда мнозина. Още по-страшно е, че мнозина увреждат властта с присъствието си там.

Да изринем боклука.

Д-р Димитър Попкутуев